Отиващата си година ще се запомни със сложни, напрегнати и противоречиви процеси във вътрешнополитически план, някои от които останаха без развръзка.

Около европейските избори в края на май управлението беше разтърсено от обвинения, че негови представители са придобили имоти на скандално ниски цени, заради които от политическата сцена слязоха ключови фигури. Вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов напусна парламента, а после и всичките си партийни постове. Въпреки уверенията, че не са нарушили закона, заради имотни сделки си отидоха правосъдният министър Цецка Цачева, земеделският министър Румен Порожанов, шефът на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

Въпреки имотния скандал, ГЕРБ спечели евроизборите и прогнозите за предсрочни избори не се сбъднаха. Но слабите изборни резултати на две от формациите от националистическата коалиция Обединени патриоти - НФСБ и „Атака“, ускориха процесите на разпад в т. нар. малък коалиционен партньор на управлението. Водещата сила сред националистите – ВМРО, се представи добре, но сумарният им резултат се оказа по-нисък от този на ДПС, а това изведе движението на трета позиция след ГЕРБ и БСП.

Не се сбъднаха и прогнозите за провал на ГЕРБ на местните избори. След втория им тур в началото на ноември се видя, че ГЕРБ си остава водеща сила не само в централната, но и в местната власт. Тя наистина загуби кметски позиции в част от областните градове, но там където това се случи остана първа по брой на общински съветници, което прави загубата твърде относителна. Коалицията Обединени патриоти постигна на местните избори резултати, които са аналогични на тези от европейските. Осезаемо присъствие в местната власт получи само ВМРО, а НФСБ и партия „Атака“ се представиха незадоволително. Големият съперник на националистите – ДПС, не само увеличи броя на кметовете и общинските си съветници, но разшири географското си присъствие и отвъд районите с висока концентрация на етнически турци.

Социалистите пледират, че и на европейските, и на местите избори, са подобрили резултатите си от гледна точка на спечелени гласове. Но шансове това подобрение да изведе БСП от опозиция до позиции на управляваща сила практически няма. Освен това партията е в процес на болезнено вътрешно разделение. Доколко процесът е болезнен се личи дори от преценката на бившия й лидер и сегашен председател на Партията на европейските социалисти, Сергей Станишев, че БСП се „гербизира“ и от демократична сила става популистка, в която председателят налага личната си воля на останалите.

Процесите на разпад в коалицията Обединени патриоти не оправдаха опасенията за разпад и на управляващата коалиция. Към края на 2019-та ГЕРБ е първа сила в парламента с 95 гласа, следвана от "БСП за България" /79/ и ДПС /25/. Гласовете на „Обединени патриоти“ /21/ и на ГЕРБ /95/ гарантират на управляващата коалиция 116 гласа в парламента, и за обикновено мнозинство на управлението му не достигат само 5, които е лесно да бъдат привлечени измежду тези на ДПС /25/, „Воля“ /12/ и независимите депутати /8/.

Електоралните нагласи, обявени от агенция "Маркет линкс" през първата десетдневка на декември 2019г., показват, че ГЕРБ е първа политическа сила с 18.2%, следвана от БСП 16.%. При парламентарни избори днес за ДПС биха гласували 7.3%, за "Демократична България" 4.9%, а за "Обединени патриоти" (4.3%). При парламентарни избори сега "Воля" би имала малък шанс (1,2%) да продължи да е самостоятелна парламентарно представена партия.

Според "Маркет линкс", при евентуални парламентарни избори днес хипотетичната партия на телевизионния водещ Слави Трифонов "Няма такава държава", на която бе отказана регистрация, би имала потенциал да стане трета сила със 7.8%. Това за пореден път потвърждава, че установеното в България политическо статукво може да бъде променено само при наличие на реална политическа алтернатива, каквато през 2019 г. не бе предложена. Трудно е да се предрече, че такава алтернатива ще се оформи и през 2020 г.