Красива българка, с венче от рози, ще олицетворява България по време на олимпийските игри в Токио. Нейна фотография ще бъде използвана за отпечатването на юбилейна пощенска марка в Страната на изгряващото слънце.

Вдъхновявайки се от картина на Владимир Димитров – Майстора, фотографката Димитра Лефтерова възнамерява да заснеме фотосесия сред слънчогледи. Когато обаче се запознава с бъдещия си модел, решава да пресъздаде българския ритуал “Розобер”. Според традицията, в навечерието му се избира най-красивото момиче, което по изящество и съвършенство да съперничи на царицата на цветята – розата. 

Детската учителка от Хисаря Краси Кисьова позира пред обектива с българска носия, а ярката й дреха сякаш е попила от цвета на розите – като в оживяла картина на художник. Именно тази фотография влиза в изложбата в японския град Мураяма, с която Димитра Лефтерова е поканена да разкрие красотите на България.



А домакините дотолкова се впечатляват, че отпечатват марка, с която обаятелната българка да представя страната ни по времето на олимпиадата.

На фотографията “Розобер”, Краси е в ролята на розоберачка и позира с автентична носия от района на Хисаря – казва Димитра Лефтерова.

С тази снимка искахме да покажем един от най-българските символи, а именно розата. Японците са много деликатни хора – те се стремят към съвършенство и обожават розите и въобще цветята, красотата на жените, на природата. Те оценяват това, което ние имаме, но като че ли не ценим достатъчно. А ние наистина сме богати на красиви жени и на красиви природни гледки. Затова и беше нормално те да изберат именно Краси, като една красива българка, да представи нашата страна.

Израснала с баба и майка народни певици, Краси от малка посещава съборите, танцува българските танци и се възхищава на традиционните носии.

На снимката съм облечена с пембена фустанела от памук на черни ивици и надиплена в кръста – разказва Краси Кисьова. – Отдолу съм сложила риза от памучно платно с дълги ръкави и украсена с ръчно плетена дантела. Под ръкавите пък има ръкавели, които са в много красиви цветове и предпазват ръцете. Престилката е от кадифе и е избродирана с цветни конци, а на кръста си имам сребърни пафти с манистен колан. Носията е носена до средата на 20-и век и е характерна за района на Хисаря. Тя е наследство от баба и затова ми е най-скъпа – понеже аз колекционирам носии и до момента имам събрани от всички фолклорни области на България. Но тази ми е най-мила и най-близка до сърцето и много обичам да я нося.

Какво е да носиш българска носия?

Когато облека народна носия, се променям изцяло – отговаря Краси Кисьова. – На фолклорните събори срещам хора, които също са се постарали да си набавят националното облекло, и е приятно да получаваш енергия от тях – така става връщането към корените. Знаем, че нашите баби са вложили много труд, за да изработят с ръцете си носиите, които греят от багри и са украсени с шевици и бродерии. Именно в тях те са закодирали своите мечти и символи за здраве, за обич и за берекет.

Отдадена на традициите, Краси Кисьова организира в Хисаря българския събор “Хайдут Генчо”, посветен на местния закрилник през османското владичество. Междувременно мечтае да посети Япония и града, благодарение на който хора от цял свят ще си представят България така слънчева и красива, каквото е нейното лице.

Природата в Мураяма прилича на тази в българската Долина на розите и не случайно, в града се намира един от най-големите розариуми със 750 вида растения, включително и нашата маслодайна роза.



По време на олимпиадата, златните момичета на художествената ни гимнастика ще отседнат именно в Мураяма, където отсега се радват на фенклуб с 400 членове.

Снимки: Димитра Лефтерова и личен архив