В живота на Валентина Димитрова и Кристиан Василев има всичко – блясъкът на дизайнерските тоалети и светкавиците на фотоапаратите, любовта на една съдбовна среща в другия край на света, ентусиазмът на завърналия се новак идеалист, разочарованието на стълкновението с действителността, вярата на оптимиста в дълго чаканото бъдеще.

Те никога не са мечтали да работят като модели, но случайността ги сблъсква с “ловците” на лица в модния бранш. Кристиан, докато следва в германски университет, а Валентина на касата на супермаркет в САЩ – временна спирка по пътя към мечтата да стане медицинска сестра. И вече повече от десет години дефилират по света, снимат се за лъскави списания и реклами и все по-често запретват ръкави, за да плевят, копаят, обират плодовете на собствените си ръце.

Валентина и Кристиан се срещат на фотосесия в Хонконг през 2010 г. и скоро след това стават семейство. В Ню Йорк, където се намира общият им дом, пък се ражда идеята за собствена биоферма, в която да произвеждат здравословна храна. Нещастен случай във фамилията ускорява завръщането им и двамата се установяват в родното село на Валентина – Аканджиево.

Днес семейството отглежда сезонни плодове и зеленчуци върху 1,5 дка оранжерийна площ и разполага с още 3 дка открити градини, 6 дка лозя и 40 дка ниви с лимец. Семената за зеленчуците почти изцяло внася от американския щат Върмонт, а останалите са традиционни български сортове, запазени в семейството от поколения. Биофермерите не използват химически препарати и разчитат изцяло на народни рецепти – торят с биохумус, за борба с вредителите използват смес от коприва и множество отвари. Понякога губят битки, но не се отказват, защото искат да откъснат това, което биха консумирали без притеснение за произход и качество.

Ако ме бяхте попитали преди осем години дали искам да вложа пари в България, щях да се изсмея – признава Кристиан. – Но в един момент претърпях метаморфоза. По принцип никога не съм губил връзка с родината, винаги съм следил какво се случва и в един момент дотолкова започнах да се дразня от втълпяванията, че тук нищо не става, че сме най-бедните и най-корумпираните, че поисках да направя каквото мога, за да ги опровергая. Слава Богу, жена ми подкрепи това мое решение и се надявам още българи да последват примера ни.

Въпреки че изцяло са отдадени на биоземеделието, на Валентина и Кристиан все още им се налага от време на време да упражняват професията си на модел, за да финансират земеделското си начинание.

Имах големи надежди, че европейските програми ще бъдат ключ за хубави промени в България – казва биофермерът. – А сега се дразня колко наивен съм бил. През 2017 г. кандидатствахме само за една административно-битова сграда, в която да складираме продукцията, за да може от нея клиентите да я натоварват. Всичко друго вече бяхме изградили сами и вложихме страшно много пари за нашата ферма. Естествено, не бяхме одобрени. Разочаровах се от начина, по който протича избирането на подходящите кандидати, и от хилядите препятствия въобще да се класираш за нещо. За мен подходящ кандидат те прави това да дадеш на правилните хора определена сума – и никой не може да ме убеди, че не е така. Тези, които усвояват средствата, не са съвестни производители, а хората като нас са отвратени и не биха кандидатствали отново. Само дето изгубихме нерви, време и пари.

Кристиан споделя и огорчението си от посрещането, което им устроили в пазарджишкото село. Местните погледнали с предразсъдъци на тях и отказали да се включат в начинанието им. Така с тежкия труд се заели хора от фамилията, както и млади доброволци от чужбина. Днес Валентина и Кристиан отглеждат двете си деца в биофермата и се радват, че имат възможност да им дават най-доброто – любов, чист въздух и здравословна храна.

Мои познати в чужбина малко ме обвиняват, че съм наивно-позитивен, но аз мисля, че бъдещето ще се променя към хубаво – казва още Кристиан. – Нещото, което ме кара да вярвам в това, са нашите клиенти - повечето от тях идват от чужбина и са изключително одухотворени, добри и успешни млади хора. Именно това е бъдещето на България и то неминуемо ще се случи, макар че минахме през дълъг тъмен период. И тъй като той не може да продължава вечно, съветвам хората да не губят вяра, а всеки да бъде добрият пример и да не чака друг да му върши работата.