Наричат Борислав Асенов поета от ромския столичен квартал „Факултета“, заради любовта му към поезията и стихосбирките, които пише на български и ромски език. Има две висши образования – туризъм и богословие. Заслуга за второто следване има жена му Славянка, която след тежък инсулт, с Божията помощ отново проходила и го окуражила да следва теология в Германия. Заради заслугите си към своята общност, на световен конгрес на ромите, Борислав Асенов е обявен за неформален министър на културата на европейската етническа общност.

Днес, в навечерието на ромската Нова година, съчетала в традициите си християнските празници Рождество Христово и Васильовден, ви срещаме с пастор Асенов, който разказва за обичаите около най-големите ромски тържества Банго Васил и Василица:

Банго Васил е един от най-тачените празници за циганите, това е ромската Нова година. Ние бяхме една сюрия деца, майка ни винаги се стремеше да ни поддържа чисти и спретнати, а на Банго Васил имахме нови шушони и анцузи. Имахме и нова рогозка от камъш, върху която се слагаше един месал и на него се нареждаха лакомствата. До полунощ никой нямаше право да си вземе дори залъче. А ако някой от нас започнеше да заспива, тя го разбуждаше с думите: „Няма да дремеш, че Банго Васил е до училището!“ Ние живеехме до училището, а това означаваше, че до десет минути е вкъщи.

Бащата на Борислав Асенов бил калайджия. За празника той се договарял със стопанството в Костинброд да калайдисва големите бакърени казани в замяна на хранителни продукти:

Тръгваха точно преди Банго Васил, за да носят всичко, което произвеждаше стопанството. Баща ми държеше на думата си и те също. Носеха олио, боб, картофи, какво ли не. За времето си нашата къща беше хубава, стабилна. Имахме три стаи и едната от тях беше като хамбар, в който слагахме провизиите. Сега нещата много се промениха и повечето мои събратя празнуват Нова година с българите, но въпреки това трябва да направиш една тенджера сърми на 13-ти. Може да няма гъска, но сърми задължително, защото вътрешно ти си задължен да почиташ този празник. Той е дошъл от далечното минало – от прадядото, дядото, бащата…

Банго Васил продължавал три дни и бил обвит с особена тържественост. Младите почитали старите и им искали прошка . Не знам дали моите внуци и правнуци ще спазват обичая, затова описвам всичко в книгите си – отбелязва Борислав Асенов и допълва: Народ без минало, който не познава традициите, си е обречен. Хората бяха неуки, но природно образовани и с боязън към Бога.

Бащата на Борислав обичал българската история и когато през 1961г. накарали циганите да си изберат български имена, той избрал името на Раковски, а за синовете си - имена на възрожденци и български царе. Често карал Борислав да му рецитира стихове на големите български поети и за награда му давал двадесет стотинки. Така у бъдещия поет се зародила и любовта към поетичното слово. Именно тя му донесла и най-голямата награда в живота му:

Бях на шест годинки, когато нашата учителка от забавачката ни заведе в единствената фурна в квартал Факултета. Искаше да ни покаже как се меси хлябът. Тя знаеше моите качества и ме научи на едно стихотворение. Спомням си автора – Никола Фурнаджиев. И когато аз, малкото цигане, отидох и го издекламирах пред бай Душан хлебаря, стана нещо невероятно. Не знам как съм го докоснал , но той ми подари един топъл хляб – първото нещо, което спечелих в живота си! Свещеният хляб – най-святото нещо за бедняка!

В навечерието на празника Борислав Асенов отправя своето послание към българи и роми: Искам хората да бъдат по-добри! Поздравявам всички цигани по случай празника! Нека Бог да благослови целокупния български народ, нека да се радваме и да обичаме това парченце земя, което е България!

Интервю: Магдалена Гигова

Автор на текста: Дарина Григорова