Само ден ни дели от събитие, на което човек рядко може да присъства – изпълнение на опус от световно признат композитор, повече от век считан за изгубен. При това – от български музиканти, вложили много усилия за възстановяването и издаването на произведението. Става дума за Първия клавирен концерт от Мориц Мошковски, който ще чуем в изпълнение на Людмил Ангелов и Софийската филхармония под диригентството на Владимир Кираджиев.
Роден в Полша, с полско-еврейски корени, Мошковски е един от най-известните пианисти на своето време. Като композитор получава признание преди всичко с виртуозните си клавирни произведения − концертни етюди, както и пиеси за така разпространеното през XIX в. домашно музициране и т. н. Интересен факт е, че през последните години интересът към творчеството му се възражда.
На 16 януари Първият клавирен концерт от Мошковски ще прозвучи за пръв път в зала „България“, след премиерното изпълнение в Националната филхармония във Варшава и публикуването на студиен запис с оркестъра на Би Би Си в Глазгоу (издаден от Hyperion). Солистът Людмил Ангелов, известен концертиращ пианист със световна кариера, има основна заслуга за възстановяването и редактирането на творбата.
Работил е заедно с диригента Владимир Кираджиев – наш сънародник, който от години е във Виена, но дейността му на оперен и симфоничен диригент се разгръща в цяла Европа.
Започнахме да се занимаваме с този концерт преди 7-8 години – разказва г-н Кираджиев. − Наш общ приятел намери нотите в Националната библиотека в Париж – градът, в който през 1925 г. е починал Мошковски. Партитурата на концерта е останала там, затворена в една папка. Оказа се много трудна работа. Партитурата е ръкописна, а и никой не е сигурен, че произведението някога е изпълнявано. Беше пълно с неизяснени неща по отношение на оркестрацията, щрихи при отделните инструменти и пр. Благодарение на друг наш приятел по-късно издателство Symetrie в Лион публикува партитурата. Самият Мориц Мошковски е бил считан за най-големия виртуоз на пианото след Ференц Лист през 70-те години на XIX в. Всички са били прехласнати от техническите възможности, които е имал. Концертът е изключително интересен. Той е ранна творба − опус 3. В него композиторът е използвал всички технически прийоми, които е владеел. При това – в уникални дължини. Общо концертът трае около 50 минути. Това е толкова гениално написана музика и толкова органична, красива като емоция… Това е романтика, която се излива през цялото време, съчетана с виртуозност и фина клавирна техника, която почти никъде не може да чуеш.
Другото произведение, което ще изпълним е Симфония № 5 от Дворжак. Тя е част от концертния цикъл „Петата симфония“, от програмата на Софийската филхармония. Ще чуете младежки, пълен със свежест Дворжак, когото може би не познаваме така добре. Има много народностни мотиви, формата също е много интересна. Дирижирал съм други ранни симфонии на композитора, но тази – не. И много се радвам, че имам тази възможност.
Очаквайте продължение на интервюто с Владимир Кираджиев, в което известният диригент разказва за своята артистична и педагогическа работа в Австрия и цяла Европа.
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..