Килим от антична мозайка с най-различни форми и цветове, мраморни камъчета изкусно подредени върху стени на римски домове и останки от обществени сгради. Такива фини образци от изтънченото римско изкуство са открити на много места по нашите земи. Те са културно наследство с висока стойност, което изисква много средства и грижи, за да бъде съхранено за идните поколения. В повечето случаи мозайките са изложени на открито, в обезлюдени местности, а пренасянето им в музеите е трудна и често неизпълнима задача.

Естетиката на старинната каменна облицовка, с фигурите и миниатюрите върху нея, отдавна вълнува съзнанието на Катя Лекова. Тя е химик и университетски преподавател по призвание, но и голям ценител на класическите произведения на изкуството. Самата тя знае колко труд и вдъхновение влага авторът, докато създава една своя творба, затова не иска да си представи, че някой ден шедьоври на античността, каквито са мозайките, ще изчезнат от земите ни. Посветила е много време и лични средства, за да обикаля и снима места, където има дори малки фрагменти от мозайките. Мисията й не приключва с това. След като ги заснеме, тя се опитва творчески да ги пренесе със специална техника върху стъкло. Голямо предизвикателство пред самоуката художничка е да постигне трайност и качество на картините:

„Аз бях работила върху стъкло преди това, бях правила различни изображения на фрагменти от картини на Владимир Димитров-Майстора, на Моне, импресионистите. Бях правила картини с ярки цветове, със специални бои, които придават богатство и колорит на изображението. Това, което постигнах, благодарение на професионалния ми опит в химията, е един стабилен грунд върху стъклото, над който рисувам мозайките. Доволна съм, че до момента никъде не се е получило напукване или промяна в цветовете на рисунката. Така превърнах моята любов към изкуството и в частност към римските мозайки, в своя мисия. Като преподавател в Катедрата по химия на Благоевградския университет, средата, в която съм била, е от хора с всестранни интереси, но когато заговарях за мозайките, колегите ми казваха, че нямат информация за тях. Тогава си казах, че си заслужава да ги популяризирам и да намеря начин да покажа на повече българи какво има по нашите земи. Не всеки има възможност да пътува и да разгледа запазените римски мозайки. Много съм впечатлена от античната вила „Армира“ в Южна България, близо до Ивайловград. Горещо препоръчвам на всеки да отиде и да я разгледа“.

Миналата година Катя Лекова успява да посети форум с изложба на „Капитолия“ /от Рим/ в Археологическия музей в София. Впечатлена е от фотографската изложба на показаните мозайки от земите на България. Това й дава ценна възможност да се запознае с местата, където те се съхраняват.

„Сега се готвя за участие през април в Международен форум в Пловдив, свързан с нашето културно наследство. Там ще представя прерисуваната върху стъкло мозайка, която съм заснела на остров Сицилия.

Тя е сходна с нашите, защото същите майстори са работили и по нашите земи. Когато става въпрос за история, ние българите повече разказваме за петвековното робство и така пропускаме да забележим какво наследство пазим от Античността. Аз когато гледам съхранените мозайки в Девня, в Пловдив, в Стара Загора, в София и т.н., винаги си мисля колко трябва да се гордеем като българи“.