Както много народни празници, Бабинден се отбелязва на две дати – 8 януари по нов и 21 януари по стар стил. Според традиционното схващане, той е последният от триадата Водици (Йордановден), Ивановден, Бабинден – все обичаи, свързани с ритуално къпане.

За разлика от първите два, които са големи празници и в църковния, и в народния календар, Бабинден е изцяло езически. Любопитно е, че когато Българската православна църква приема Григорианския календар и църковните празници се изместват с 13 дни, същото се случва и с Бабинден. В някои селища започват да го отбелязват на новата дата, но на много места държат на старата. Сред тях са и жените от село Лозен. Разположено в полите на Лозенската планина, селото е на 17 км от столицата, където работят и немалко от жителите му. Хората тук пазят старите обичаи. Пазят и Бабинден, макар и с някои осъвременени елементи. Ритуалите днес правят в читалището, където се събират млади майки, възрастни жени и деца.

Основните участнички са от фолклорната група, ръководена от известната шопска народна певица Снежка Борисова. Ето какво разказва тя за Бабинден в родното ѝ село:

Това е един много хубав празник, с който се показва уважение към бабите-акушерки за техния труд, за това, че помагат да започне нов живот. Откакто се помня Бабинден се празнува в Лозен, и то на старата дата. Както навсякъде, младите майки, родили децата си през последната година, поливат на бабата да си измие ръцете и ѝ подаряват кърпа и сапун. Тя от своя страна връзва на децата герданче, на което са нанизани червени бонбони, чесън и някакъв нишан, обикновено някаква паричка.

Преди, когато в Лозен имаше родилен дом, канехме акушерката. Днес каним детската лекарка. Всяка невеста е приготвила по нещо – баници, сладкиши. Играем „Бабино хоро“, пеем. На хорото се захващат млади булки, възрастни жени, наистина става голяма веселба. И до днес в обичая участват само жени. Ако някой мъж реши да се присъедини, е добре дошъл, но се знае, че това си е женски празник.

Някога лозенската баба обикаляла домовете, в които е бабувала през годината, за да изкъпе ритуално децата и да ги дари с пъстрите герданчета, които сама изработвала. Сега тези амулети за здраве и късмет се правят в читалището. Нанизването на бонбони и чесън на синьо-бял или червено-бял конец е местна традиция. (На други места бабите носят масло и мед, вълна, кравайчета…) В Лозен, след като полеят на бабата да си измие ръцете, тя взима китка здравец, топи я във менчето с вода, ръси над главите на децата и нарича: „Колко пръски от водата, толко(ва) деца у родата!“

Снежка Борисова помни и много весели моменти, свързани с Бабинден в Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, от който тя беше част години наред.

Когато работех в ансамбъл „Филип Кутев“, имаше постановка „Бабинден“, която показваше какъв е бил обичаят в Тракийската фолклорна област. Там един мъж се опитваше да се намеси в празника, но жените започваха да го дърпат и той накрая оставаше само по долни дрехи. При нас в Лозен не съм виждала да гонят мъжете или да им се подиграват по някакъв начин. Но знам, че на други места е съществувала такава традиция. Самият Бабинден празнувахме и в ансамбъла заедно с другите певици.

Имах щастието да работя с някои от големите имена в първия състав на хора, подбрани от Филип Кутев при основаването му. Някои от тях вече бяха пенсионирани, например аз бях назначена на мястото на Верка Сидерова. За нея разказваха, че е била много дейна когато празнували Бабинден, правела истинско представление. Много беше интересно да слушам спомени от миналото. По мое време на този ден певиците, които имаха внуци, приготвяха трапеза, събирахме се. Но преди това наистина са извършвали ритуалите, които включва обичаят. Тези жени, първите певици, носеха фолклора в сърцето си, носеха традициите, обичаите на родните си места. Убедена съм, че това е нещо, което не може да се заучава. Трябва сам да преживееш обичая, да минеш през него, да го пречупиш през себе си. За мен самата е голямо щастие, че съм се родила в Лозен, където традициите са запазени. Аз съм израснала с тях.