Според данни на статистическия институт на Сърбия (срб. Републички завод за статистику) от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18 000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка - основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко – казва ни Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш.

„Вестникът съществува от 1949 г., а две години преди това е излизал като притурка на в.„Пиротска свобода“ и около година – като самостоятелен български вестник „Свобода“. Т.е. съществуваме от 1949 г. до ден днешен. Имаме едно прекъсване между 2012 и 2016 година. Първоначално вестникът е бил седмичник, а сега, заради недостиг на средства, се издава на всеки две седмици. Едната част от него е посветена на живота в общините Цариброд и Босилеград, а другата – на културата. Представяме творчеството на българите в Сърбия. От 1960 до 2012 г. излизаше и детското списание „Другарче“, а от 1964 до 2012 година – и голямо литературно издание. През годините сме имали богата издателска дейност, финансирана от бивша Югославия. През това време са отпечатани над 150 книги на български език. Сега ни остана само вестникът“.

Основната роля на българските медии в Сърбия, според Мила Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.

„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм. Всички медии ни призовават да работим заедно, но на практика сме разединени. Защо е така? Има много причини…“.

Земите с българско население в съседна Сърбия са определяни у нас като „Западни покрайнини“ − термин, утвърдил се след Първата световна война и обозначаващ териториите, откъснати от българската държава и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. По-голямата част от тези територии попадат в Сърбия, а друга − в днешна Северна Македония.

„Всъщност, в Сърбия живеят около 18 000 българи. В момента обучението в част от основните училища в западните покрайнини се извършва на български език, на други места – е смесено. По време на социализма обучението беше изцяло на български, по-късно децата имаха право да избират на кой език да учат. След като завършат обаче, повечето от тях продължават образованието си в София“.

Снимки: novo.bratstvo.rs