В древността бизоните населявали тракийските земи, ала с напредването на цивилизацията и с изсичането на горите популацията им започнала да намалява. Докато един ден, в началото на миналия век, от Стария континент не си отишъл и последният представител на този животински вид.
Стадо от седем европейски бизона от няколко месеца живее на свобода в ловен парк “Студен кладенец” в Родопите. Постепенно зубрите, както още се наричат тези животни, се завръщат в дивата природа благодарение на усилията за възстановяването им в естествена среда с помощта на малкото запазени техни представители в зоопарковете. Проектът се осъществява от Rewilding Europe и Съюзът на ловците и риболовците в България.
През 2013 г. от развъдни центрове в Германия у нас пристигат първите животни. Те прекарват няколко години в оградено простанство, докато се адаптират към новата среда. Междувременно се ражда и първото зубърче. Днес оградите са свалени и бизоните се радват на волния си живот.
“Зубрите вече се адаптират, но за да кажем, че напълно са се приспособили към природата, трябва да мине поне една календарна година и животните да изпитат затрудненията на всеки сезон – казва Христо Христов, представител за България на паневропейската инициатива за възстановяване на дивата природа Rewilding Europe. – По принцип, за да имаме възстановяване на някой изчезнал вид, е необходимо да са налице родени в природата животни и те, на свой ред, да създадат поколение. По отношение на европейските бизони обаче този процес ще бъде дълъг, защото те достигат полова зрялост чак на четвъртата година и раждат минимум на петгодишна възраст.”
В момента в оградено пространство живеят още зубри, които рано или късно също ще излязат на свобода. Най-напред в природата ще бъдат освободени няколко женски животни, за да се увеличава популацията им.
“Засега ние не оставяме зубрите, които са на свобода, да се справят сами и им помагаме – казва още природозащитникът. – Целта ни е те да стоят в еленовото стопанство, за да можем да наблюдаваме състоянието и поведението им. И винаги им даваме по нещо малко като храна, въпреки че те успяват да се прехранват и сами. Европейските бизони пасат трева, ядат клони на храсти и на дървета, обират мъхове от камъните.”
Връщането на европейските бизони е съществена част от възстановяването на дивата природа в Родопите. Според Христо Христов в източната част на планината вече са възстановени почти всички видове изчезнали животни – сред тях са дивите коне, благородните елени и лешоядите.
“Очакваме завръщането на зубрите да окаже положително въздействие, тъй като попълват картината от едрите тревопасни, а всяко от тези животни има своя екологична ниша – добавя той. – Но в тази картина има място също и за царските орли, и за каменарчетата, и за сините гарги, и за лалугерите, и за много повече видове пеперуди и гущери. Така че се надяваме с общата помощ на едрите тревопасни - зубрите, благородните елени, лопатарите, да имаме доста по-богато биоразнообразие.”
Снимки: StaffanWidstrand / Rewinding Europe и "фондация "По-диви Родопи".
През 2024 г. българските работодатели са увеличили вноса на персонал от страни извън ЕС, сочат данните на Агенцията по заетостта. За краткосрочна заетост са пристигнали 15 560 чужденци, или с над 35% повече спрямо 2023 г. Най-много работници..
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана да почетем заедно този ден, съобщи външният министър. Георг Георгиев определи отношенията между..
Днес в Брюксел премиерът Росен Желязков ще участва в неформална среща на лидерите на ЕС, фокусирана върху укрепването на европейската отбрана. Дискусиите ще обхванат повишаването на отбранителните способности на Съюза, противодействието на хибридни и..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..