Българската енергетика отново е в центъра на вниманието на политическите сили, професионалните среди, медиите и широката общественост. Премиерът Бойко Борисов е против „Зеления пакт“ на ЕС и за запазване на въглищните електроцентрали за максимален срок. Работодателите са против държавната финансова помощ за държавните топлоцентрали, профсъюзите са против исканията на работодателите и защитават на социалните интереси на работниците в тези централи и въглищни мини. Ясно е, че рано или късно въглищни централи ще трябва да бъдат затворени и това ще струва скъпо. Този месец ЕК призова няколко страни, сред които България, Франция и Германия, да представят бързо плановете за намаляване газовете с парников ефект до 2030 г. България е трета в ЕС по производство на вредни емисии на въглероден двуокис и само през 2017 г. е генерирала над 27 милиона тона от парниковите газове заради производството на топлоенергия и битовото отопление.
В началото на февруари премиерът Бойко Борисов призна в Брюксел на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че „Зелената сделка“ за България е „голям проблем“. По този повод Борисов отбеляза, че „следващите 10 години трябва да се работи много активно. До 10-15 г. трябва да се намерят механизми да се заменят въглищата или такава технология, която да не замърсява околната среда. Това е сложен процес“.
Около 40% от електроенергията в страната се произвеждат от въглищни топлоелектрически централи, като делът им нараства през зимата до 60%. Те, заедно с мините за лигнитни въглища, дават работа на 30 хиляди души от района на „Марица-Изток“ и затварянето им ще предизвика не само енергийна, но и социална криза. Че замърсяват атмосферата с въглеродните си емисии е ясно, въпреки че България е втора в ЕС по спад на въглеродните емисии, които през 2018 г. са намалели с 8.1%.
По повод заплахата от затваряне на тези въглищни централи парламентът прие решение, с което задължи правителството да направи всичко възможно, за да спаси държавната електроцентрала „Марица Изток 2“, която е затънала в дългове от над 800 млн. евро и пред която бъдещето е неясно не само в екологично, но и във финансово отношение. Това решение противоречи на „Зеления пакт“ и не беше одобрено от работодателските организации, които видяха в него неправомерна държавна помощ, заплаха за свободната конкуренция.
Бизнес сдруженията поискаха оставки в ръководствата на Българският енергиен холдинг, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и енергийната борса. Електроенергията за индустрията в България е най-скъпа в цяла Европа и предприемачите негодуват, че цените на промишления ток са с 20 до 50% по-високи от тези в страните на европейските им конкуренти. Това се дължи на лошото непазарно управление и корупцията в енергетиката, се казва в декларация на четирите бизнес организации. Синдикатите обаче подкрепиха държавната политика за запазване на ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и обвиниха бизнеса в некоректно представяне на цените и фактите в енергетиката. На специална среща вчера на Асоциацията на организациите на работодателите в България с енергийния министър Теменужка Петкова бе постигната договореност за пълна либерализация на пазара на електроенергия в страната и промени в законодателството.
България е на четвърто място в Европейския съюз по дял на производството на електроенергия от въглища от общото производство и пред нея са само Полша, Чехия и Гърция. „Без въглищните централи нашата енергийна система не може да работи нормално и сме заявили пред ЕК, че до 2030 година те са основна базова мощност на страната“, каза министър Петкова и настоя преходът от въглищни централи към екологично по-чисти източници на електроенергия да бъде плавен и да не нарушава енергийната сигурност на страната.
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост. По Закона за несъстоятелност на физическите лица или закона за..
Жълт код за обилен снеговалеж е обявен за 13 области у нас, съобщиха от НИМХ. От там посочиха още, че в районите с надморска височина над 600-800 метра ще се задържа снежна покривка, която ще достигне 10 сантиметра. Възможно е и заледяване на пътните..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..