„Човек може да се образова на много езици, но се чувства българин само на родния си“, казва Юлия Костова, директор на българско училища в Атина
Българските икономически емигранти в Атина по време на Олимпиадата през 2004 г. са били около 150 000. Кризата е намалила броя им, но въпреки това има много българи, които днес живеят, работят и учат в гръцката столица. За образователните нужди на българчетата там функционират три съботно-неделни училища. В училището на Гръцко-българското сдружение за култура „Паисий Хилендарски“ ни посрещнаха в приветливо пространство с 5 зали.
„Преди 9 години в училището учеха 70 деца, а сега са 160. Те са от 4 до 18 годишни и учат в 12 паралелки“– казва директорката на училището Юлия Костова.
„Наблягаме на българския език и спомагателно преподаваме българска география и история. Имаме също кръжоци за българско самосъзнание, народни танци и народно пеене, художествено слово и театър. Аз съм филолог, но сега уча география във Великотърновския университет, защото не можем да намерим преподавател по тази дисциплина. Последните 5 години децата, които се записват да учат при нас са родени тук и родителите искат те да научат за България, да се приобщят към българския език и култура, да останат свързани с произхода си. Благодарение на българското Министерство на образованието разполагаме с тази база и необходимите пособия. При нас преподават 11 педагози, които живеят и работят в Атина, и в свободното си време се посвещават на училището.“
Българчетата в Атина ходят на редовно гръцко училище. Децата от по-големите класове не винаги посещават българско неделно училище, защото се готвят за гръцките матури, които им дават възможност да кандидатстват в гръцките университети. А могат ли да се насочат към следване в България?
„Една от основните цели за създаване на българските съботно-неделни училища е да допълват дипломата, която българчетата получават от гръцкото училище – казва преподавателят по история и актьорско майсторство Пламен Симеонов. – Хорариумът тук е задължителният, който се изпълнява от 1 до 12 клас в българските училища и дава възможност за кандидатстване и в българските университети. Тук се чувствам полезен и се радвам да уча децата да говорят правилно на български. Заедно с тях готвим откъси от драматургични произведения“.
Пламен Симеонов е също председател на Клуб дейци на културата „Нов Живец“, който е под шапката на дружество „Паисий Хилендарски“.
„Клубът е създаден от хора, които работят по 16 часа на ден и в малкото си свободно време пишат, рисуват и споделят помежду си – казва г-н Симеонов, който е бил артист в Габровския театър, но му се е наложило да работи 17 години в каменоломна в Атина заради икономическата криза в България през 90-те години на миналия век. – Клубът си сътрудничи с българското посолство и църквата („Св. Иван Рилски“ в кв. Агии Анаргири – бел. ред.) и се опитва да бъде средище на различни инициативи“.
Дружество „Паисий Хилендарски“ има подкрепата на българите в Атина, защото отговаря на тяхната нужда от обществен живот. Ентусиастите, членуващи в него, организират събития, които спомагат за културния обмен между българи и гърци. 30-тина самодейци формират фолклорния ансамбъл „Пиперлии“, които разполагат с носии от различни етнографски области в България. Всяка година ходят на турнета в чужбина, като успехите им включват награди от фестивали в Париж и Рим.
По-големите деца на българите в Атина помнят България и дори обмислят варианта да следват или да се върнат да живеят в родината. При малчуганите в детската градина обаче често един от родителите е чужденец, а спомените им са свързани основно с гостуване при баба и дядо в България, където има кокошки, пуйки, кучета и котки.
Тази година 12 клас в училище „Паисий Хилендарски“ в Атина ще завършат 8 деца, но в Гърция няма традиция да се правят балове.
„Организираме тържество, обикновено около 1 юни – казва Юлия Костова. – Раздаваме удостоверения, похвали, награди и си правим общи снимки“.
Снимки: Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“ в АтинаОтношенията между България и Турция, които са приятелски, партньорски и които с десетилетия изграждаме устойчиво, са гаранция за опазването на националните, но и на външните европейски граници по начин, който е пример за Европа. Това заяви..
Един от най-големите товарни кораби в света за първи път акостира в „Пристанище Варна“ и достави 58 000 т. рапица, предаде БГНЕС. Товарът е от Канадаи и ще се рафинира в страната. Доставката се прави заради липсата на суровина и ограниченията за..
Доставката на изтребителите F-16 е само началото на политическия ангажимент към логистиката, поддръжката и изграждането на реални отбранителни способности на Българските военновъздушни сили. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща със..
Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) ще бъде тържествено посрещнат днес на морската гара във Варна. Лошото време..
Малко след откриването на мотосезона в София в края на март, столицата ни става домакин на най-голямото мото изложение у нас . То се провежда от..
В "България днес" на 11 април слушайте: 01:45 - Актуална информация от България и света 10:14 - Прогноза за времето у нас и по света 16:07 -..