В съвременния свят хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но има и такива, които искат да научат повече за планетите и звездите, да разберат тайните на Вселената. Такава възможност дават планетариумите.
„Идеята за създаването на планетариумите в България възниква след като през 1957 г. започва космическата ера. Устройството, което проектира звездното небе и движенията на планетите върху полусферичния купол на планетариума, също се нарича планетариум" – разказва Димитър Колев, доцент в Астрономически институт на БАН, който 40 години работи в Националната обсерватория в Рожен.
„Първият планетариум в България е самоделен, изработен е в Димитровград от астронома-любител Милко Миланов през 1962 г.

Той използвал медна сфера с мощна лампа и няколко диафилми, показващи картината на небето. Десетина години по-късно е сменен с планетариум на „Цайс”, след което се закупуват още 5-6 уреда, с които са оборудвани планетариумите в България.”

Те са няколко. Намират се в градовете Димитровград, Смолян, Варна и околностите, Ямбол, Стара Загора и Габрово. В комплекс „Камчия” до Варна работи първият нов цифров планетариум, дигитален планетариум съществува от 2015 г. и в Пловдив. От възможността да се насладят на звездните спектакли обаче са лишени гостите и жителите на София. Столицата ни е единствената в ЕС без голям обществен планетариум.
„Още през 1960 година Министерският съвет на България издава разпореждане и задължава Софийския градски народен съвет да построи с помощта на БАН планетариум. Няма никаква реакция. Преди 12 години имаше предложение да се използва терен на БАН и да се построи планетариум, който вече съществуваше като проект – на младата архитектка Елена Даскалова от Смолян. Не се намира финансиране и бездействието продължава и до ден днешен” – с горчивина отбелязва Димитър Колев.
Подобна е историята и в Бургас. Проектът за планетариум и обсерватория е приет и одобрен преди 7 години. По последна информация в момента около Морската гара се строи пространство за обществен достъп и, най-вероятно там ще бъде построена малка 8-метрова структура с еднопроекторен планетариум.
„Планетариумите са много полезно изобретение, защото онагледяват нещо, което е много интересно за хората – астрономията, небесните тела, движението им.

Те са много полезен образователен, а напоследък и развлекателен център, благодарение на компютърно генерираните програми, не само астрономически. Там могат да се представят по подобен начин, във вид на филми, даже литературни произведения. Астрономията в момента не се изучава в българските училища и виждаме, как процъфтява астрологията, всякакви предсказания, теориите за плоска земя и т. н. Това са все неща, в които хората трябва да са образовани” – смята Димитър Колев.
Снимки: архив
В "България днес" на 30 октомври слушайте: 02:23 - Актуална информация от България и българските общности по света 20:38 - Проф. Ивайло Груев за времето, в което илюзиите са свещени, а истината–ерес в разговор с Елена..
В петък минималните температури ще са от 2 до 7° , по Черноморието до 10°, в котловините градусите ще се и под нулата, в София – около 2°. Преди обяд на места в равнините ще има мъгла или ниска облачност. През деня ще е слънчево с разкъсана висока..
49% от заетите инженери и учени у нас са жени, стана ясно на провеждащата се в София кръгла маса "Жените в иновациите". В технологичния сектор 27% от специалистите в информационните технологии са дами, което ни поставя на трето място в Европейския съюз...
В "България днес" на 29 октомври слушайте: 02:52 – Актуално от България и сънародниците по света – Отбелязваме Деня на бесарабските..
Противници на въвеждането на еврото в страната и членството в Европейския съюз са внесли в парламента 200 000 подписа за референдум с осем въпроса за..
Намалява увереността за личните финанси на българите. Това показва изследване на социологическа агенция "Мяра", проведено между 5 и 13 октомври 2025 г...