В четири последователни текста Радио България фокусира вниманието върхуинвестиционните и икономическите проблеми и предимства пред българските планови райони. Движейки се по часовниковата стрелка от Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния планов регион, анализът на икономиста Адриан Николов* от Института за пазарна икономика (ИПИ) стигна до водещата икономическа зона в страната - Южния централен регион.

Три от административните области в региона граничат с Гърция, а област Хасково и с Турция. В региона е вторият по големина град в България - Пловдив, край който се събират ключовите за страната, а и за Европа пътни артерии - автомагистрала „Тракия” (от Черно море до София, част от Паневропейския транспортен коридор 8) и „Марица” (от Турция за Централна Европа, част от международния път Е80).

„Голямата тежест на юг пада върху област Пловдив - районът извън София, който привлече най-много чуждестранни инвестиции в индустрията. Там се съсредоточиха нови производства с по-висока добавена стойност. Инвеститорите заговориха залипса на работна ръка, запривличане на работници отблизки градове като Пазарджик и дори Хасково“ – казва икономистът.

Преди Covid-19, предизвикателството пред Пловдив бе дали областта ще успее да задържи своя индустриален ръст, спиран най-вече от работната ръка. Адриан Николов акцентира и на един интересен пример, свързан с образованието в тази част на България

„Регионалните ни изследвания установиха, че  един от шампионите в рамките на училищното образование е родопският град Смолян. Чрез привличането на добри учители и инвестиции в училищното образование,властите постигат много добро задържане на учениците в училище и много добри резултати на националните зрелостни изпити. Там е по-висок делът на учениците, които продължават висше образование в университетите. Смолян е интересния пример, който да проследим - дали инвестициите в образованието ще се отразят на икономическия възход, какъвто имаме основание да очакваме.

Югозападният регион, в частта си между Гърция и Северна Македония, като че ли остава в сянката на София. Особено след като автомагистрала „Струма“ (която води до Гърция) съкрати пътя до областния Благоевград на 1 час.

„Благоевград страда през последните години най-вече от две тенденции в преработващата промишленост. Разпадането на тютюневата индустрия доведе до изчезването на няколко хиляди работни места. От друга страна, в районаважна роля играе текстилната промишленост. Тя е с много ниска добавена стойност и не успява да осигури висок жизнен стандарт. Ако човек е по-мобилен и има производствено знание, за него е много по-лесно да се премести в Пловдив или в Стара Загора и да работи в някоя от по-модерните фирми, отколкото да остане в шивашката индустрия в Благоевград.

Районът на Кюстендил (област, край която се събират българската, сръбската и македонската граници) по много характеристики прилича на Северозапада - силно застаряващ население, висока безработица и слаб бизнес. Но тук може би имаме основание да говорим, че близостта на столицата(София е на един час път с кола- бел. ред.) е изсмукала потенциала на района.

София е отделна икономическа история.

„Град София е отделна икономика, – посочва Адриан Николов, като поставя акцент на услугите:– В последните години има ръст на аутосорсинга и на информационно-комуникационните технологии. Но и силно индустриално развитие в София-област. Разглеждаме София и региона около нея като отделни икономически единици, а те са много обвързана икономическа цялост. В София-област са едни от най-силните индустрилани предприятия и минни компании, сред които и най-голямата фирма в България, която в няколко малки общини дава най-високите заплати.

Как да обединим тези истории в България, така че да се получи един щастлив край?

„Чудя се, дали трябва да ги обединяваме. Мисля, че всяка община разказва своето икономическо развитие, своето социално развитие, демография,образование, своя бизнес. Не е необходимо България да се движи единно в една и съща посока и да се развива с един и същи темп. Споменахме вече за за административна и данъчна реформа - и двете неща са нужни за да вървим напред, а по-слабите области да реализират потенциала си.

* Интервюто с Адриан Николов е направено в началото на пандемията от COVID-19, но икономическите и статистическите данни за развитието на регионите остават трайни като тенденция. Нуждата от промени в българската регионална политика също. А кризата породена от коронавируса, би могла да бъде катализатор за нужните реформи в бъдеще.