В началото на новото хилядолетие преместването на хора от града към селото започна да се оформя като тенденция в България. Причините бяха чисто икономически - около 20% от предприятията в страната предпочетоха да развиват дейността си в провинцията, заради по-ниските разходи.
През последните години, според данните на Националния статистически институт, преселението от града към селото отбеляза по-голям относителен дял спрямо обратното направление - от селото към града: 26,3 срещу 21 процента. Тази тенденция се затвърди и от стремежа на много млади семейства да търсят по-здравословни форми на съществуване. От друга страна много хора със свободни професии също предпочетоха свободния живот и чистия въздух на село. Селата около столицата също се напълниха с градски жители, които избягаха от шума и мръсния въздух.
С разрастването на пандемията от коронавирус много градски жители, които притежават имоти в селските райони предвидливо се преселиха на село, още преди забраната за придвижване. Основната причина за преселението към селските райони този път е възможността хората да прекарат карантината извън ограниченията на градската среда.
Такъв е примерът и с община Тунджа, близо до областния град Ямбол, където след въвеждането на пропускателния режим са подадени над 900 заявления за промяна на адресната регистрация. По думите на секретаря на общината Андон Кръстев се очаква тази цифра да нарасне двойно. По негова информация най-предпочитани се оказват селата в 15-километровата зона около Ямбол. Според него тези, които сменят адресната си регистрация са по-скоро хора, които отдавна живеят там, но поради една или друга причина не са искали да се пререгистрират.
Оживление в селските райони се забелязва и около Кюстендил, съобщава кореспондентът на БНР Кирил Фалин. Така например селото на художника Владимир Димитров - Майстора, Шишковци, се превърнало в убежище за софиянци, които имат къщи там. Още през февруари броят на хората, които живеят там значително нараснал. По думите на кметицата Илиана Петрова причината е, че много хора не са на работа заради ограничителните мерки и са се върнали по родните места:
"Много от хората имат тук къщи, живеят по стечение на обстоятелствата в София, в големите градове и сега се връщат - отбелязва тя. - Най-често правим настоящи адреси на хората, за да могат да пътуват и да се връщат. Налага им се да излизат за лекарства, има пропускателни пунктове".
Пак близо до Кюстендил, в село Трекляно също са се завърнали доста хора от градовете, съобщава Василка Кирилова от общинската управа:
"Те не излизат много. Знаят, че не трябва да правят контакти много. Докарали са си храна, други неща и си стоят вкъщи", отбелязва тя.
В настоящия момент селата се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот, тъй като съчетават чист въздух, спокойствие и по-добри условия за оцеляване по време на изолация.
Снимки: Божидар Чолаков, Кирил Фалин
Над 250 вина участват във Фестивала на виното и културното наследство "Августиада". 12-ото му издание откри дефиле на претендентките за Царица на Августиада, фолклорни групи и сдружението за антични възстановки "Виа Претория", съобщи за БНР Олег..
В събота , 28 септември, ще е слънчево, като в сутрешните часове ще има мъгли над Източна България. Минималните температури ще са между 11 и 16°, в София 12°. Максималните ще дотигат 29 – 34°, в столицата ще е 30°. По Черноморието ще е..
В Световния ден на туризма пътуваме – в пространството, във времето и в спомените. "България днес" ни отвежда из улиците на древна Сердика и дворцовия комплекс на Константин Велики, за да разберем как са се чувствали хората, които..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
В Световния ден на туризма пътуваме – в пространството, във времето и в спомените. "България днес" ни отвежда из улиците на древна..