Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?
Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.
Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.
„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”
Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.
„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”
Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.
„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”
Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.
Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)
В понеделник в източната половина от страната все още ще има валежи от дъжд, но до вечерта ще спират. На запад облачността ще се разкъсва и намалява, следобед на места в Югозападна България – до предимно слънчево време. Ще остане ветровито с умерен,..
С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..
Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..
Външното министерство призова българските граждани да не пътуват до Ливан, както и незабавно да напуснат страната. Призивът е заради сериозната..
Пътуванията до Израел и пребиваването в страната да бъдат предприемани единствено при случаи на неотложност. Това съветват от Министерството на външните..
400 чуждестранни граждани, получили статут на временна закрила в България, ще се обучават в български държавни висши училища през новата академична..