Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?
Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.
Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.
„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”
Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.
„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”
Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.
„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”
Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.
Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)
Във вторник , 5 ноември, минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София - около минус 1°. През деня ще е слънчево, със слаб до умерен източен вятър. Максималните температури ще са от 10° до 15°, в София – около 12°. В планините ще е..
Новата работна седмица започваме разнообразно и с надежда за по-успешна, развита и светла „България днес“. Ще поговорим за новите технологии и ролята им в ежедневието на XXI век, след това ще отдадем заслуженото на..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика и борбата с климатичните промени. Партньори на събитието бяха Френският полярен институт..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...
Днес отбелязваме Международния ден на биосферните паркове, обявен по Програмата “Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. По този повод още през втората..