Българските зърнопроизводители се притесняват за пласирането на продукцията си, тъй като тя намира пазари предимно в чужбина. И ако епидемията от COVID-19 се разрасне, това може да попречи новите зърнени култури да достигнат до клиентите по света.
Осигуряването на пазари, качество и количество зърнени култури от тазгодишната реколта са основните приоритети на земеделските производители в условията на извънредно положение, коментира Цветан Берберов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, пред БНР-Стара Загора. “Факт е, че ние сме основно експортно ориентирани като култури – говоря за пшеницата, ечемика, рапицата, слънчогледа. За жалост, нашият пазар не може да ги поеме”, добавя той.
Според зърнопроизводителя пролетната кампания по сеитбата на слънчогледа, царевицата и другите късни култури е започнала с добри темпове. Очаква се посевите от пшеница, ечемик и рапица да бъдат в отлично състояние заради падналите през март валежи. Но все пак най-големите притеснения в следващите месеци ще бъдат свързани с опазването на живота и здравето на хората, за да могат те да изпълняват трудовите си задачи.
“Притесняваме се, защото всеки е специалист в отделна операция и ако той излезе от строя, ще трябва да пренастройваме всяка една машина – заявява Цветан Берберов. – Като зърнопроизводители и граждани на това общество сме “за” правилата и за спазването на всички нормативи. Както навсякъде, и ние носим маски, дезинфекцираме периодично и смятаме, че социалната изолация в момента е най-добрият вариант. Но определено е много е трудно.”
Пред хората от бранша обаче се появява и нова възможност. Оказва се, че заседяването по домовете заради наложената социална изолация и карантина повишава консумацията на храни. “Задъхваме се с плодовете и зеленчуците”, казва по този повод зърнопроизводителят. Това би трябвало да даде нова насока на част от земеделските производители, а държавата да подпомогне родното производство, смята той.
Редактор: Диана ЦанковаРегионалната инспекция по околната среда и водите – София сигнализира сектор "Престъпления против дивата природа" към Главната дирекция "Национална полиция" за намерените над хиляда мъртви птици край Копривщица. Институцията, на чиято територия е..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
След Йордановден и Ивановден дойде ред и на Бабинден у нас! За една от най-вдъхновяващите професии- акушерството и първата среща с новия живот, за..