„Сега всички си стоят по домовете, слушат музика, четат, гледат филми… – казва Петър Славов--син. – Дано поне сега хората осъзнаят, че изкуството е част от живота, от обществото. А хората, които го създават, живеят не само за, но и от работата си.“
Пепи, както го наричат приятелите му, съвсем не е единственият български музикант в САЩ, но със сигурност е сред малцината наши сънародници, успели да се утвърдят като джаз изпълнители отвъд океана. Той е сред най-търсените контрабасисти в Ню Йорк. Свирил е с някои от най-големите съвременни американски джазмени, а преди месеци ви представихме първия му авторски албум.
Както всички музиканти на свободна практика по света и той остава рязко без ангажименти за неопределен период от време.
„Първият знак беше, че започнаха да отменят концерти, турнета… Получавахме лавина от съобщения и имейли. След това започнаха да падат и клубните участия. Накрая се оказа, че трябва да си седим в къщи, но забраната не е толкова строга – няма вечерен час, нито забрана за излизане. Сигурно знаете от новините, че тук мерките малко закъсняха. Има проблеми с болничните легла, с тестването, което е малко учудващо за мен. Но това е положението – седим си вкъщи, надяваме се, че няма да разболеем и че скоро ще отмине.
За музикантите е направо пагубно, защото ние разчитаме или на концерти, или на преподавателска работа. Аз давам уроци онлайн сега, но при мен акцентът винаги е бил върху концертите. Не бих казал, че в момента се прави особено много за музикантите на свободна практика, но има начини. В Европа системата е друга и там може да се разчита повече на държавата, но тук има много emergency grants– спешни субсидии от частни фондации. Аз вече спечелих два гранта и това ще покрие част от разходите ми. А Данъчната агенция ще изпрати на всеки, който си е плащал редовно данъците по 1200 долара. Музикантите могат да кандидатстват за въпросните грантове, но трябва да представят какви и колко техни концерти са били отменени. Аз имам десетки такива, така че за мен не е проблем. Има възможност да кандидатстваш за помощ за безработни, но тази агенция е толкова затрупана от искания, че е невъзможно да се свържеш с тях. На местно ниво също се предвиждат различни мерки. Да видим къде ще му излезе краят…Трябва да се има предвид, че Ню Йорк е център на музикалната индустрия – тук има опери, симфонични оркестри, само в театрите на Бродуей са ангажирани десетки хиляди музиканти, актьори, певци, танцьори, сценични работници, които изведнъж останаха без работа. Повечето културни институции тук са частни, но подпомагани от държавата.“
В „епицентъра на опасната ситуация в САЩ“ Петър е избрал да спазва препоръките и да излиза възможно най-малко. След първоначалния шок, вече е изградил някакъв ритъм − свири, пише музика, чете, гледа филми.
„Никога не бях виждал Ню Йорк толкова празен, но познати, които разхождат кучетата си в парка, споделят, че е пълно с хора, които очевидно не спазват никаква дистанция. Ако беше друг вид заболяване, например ебола, хората щяха да се изпокрият в домовете си. Но това е грип и някак го подценяват. Следя всичко, което се случва в България. „Да чукнем на дърво“, бурята засега я отминава. Надявам се, че навсякъде по света хората ще осъзнаят, че изкуството е основна част от живота, от обществото. Защото интернет по някакъв начин обезцени музиката и останалите изкуства и всеки си мисли, че това е някакво забавление, зрелище, че то е безплатно, че може и без него, а хората на изкуството се „хранят от въздуха“.
Ако изляза здрав и жив, дай Боже, може би ще оценявам по съвсем различен начин някои елементарни неща, на които не съм обръщал внимание и съм приемал за даденост. Преди няколко дни ми се наложи да отида до магазина. Това пазаруване ми достави такова удоволствие, неочаквано беше за мен едно рутинно действие да ми се стори толкова приятно. Цял ден бях „зареден“ от това и си обещах никога повече да не приемам свиренето с хора и свиренето за хора като даденост. Музиката е прекрасна форма на социално общуване, на обмен на енергии, дори на въздух (ама сега обменът на въздух е опасен). Аз съм оптимист и съм убеден, че във всяко ново предизвикателство, стига да не е ужасяващо тежко, винаги има нещо хубаво.“
Снимки: ЕПА/БГНЕС, личен архив
В продължение на четири дни, между 28 и 31 октомври, жителите и гостите на крайдунавския град Русе ще имат възможността да се насладят на бразилско кино, литература, музика с вход свободен! Събитието се провежда в прекрасната сграда на..
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..