През 1928 г. една млада българка се качва на параход, за да отплава до другия край на света. Надарена със смело сърце и с жаден за познания дух, тя започва своя приключенски живот, изпълнен с откривателства, с алтруистични жестове и с патриотизъм – но не под строй и с веенето на трибагреник, а с искрени дела от чиста и дълбока обич към родината.
В Пиперковия род в Карлово през 1895 г. на бял свят се появява Анка – едно от петте деца в семейство, което преживява в оскъдица. И макар съдбата да й отрежда трудности, които биха сломили коя да е по-крехка душа, тя си дава обет, че ще преследва своята мечта да стане лекар. На 12 години Анка остава сирак и е принудена да се грижи за братята си и сестрите си. Това обаче не я спира да се запише в Пловдивската гимназия, работейки в същото време като слугиня, за да се издържа. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша”, зарича се тогава тя. И наистина успява.
Анка Ламбрева печели стипендия за обучение в Американския колеж в Цариград и бавно поема по пътя на своята мечта. Но след като правителството на Кемал Ататюрк закрива колежа, тя завършва училището за милосърдни сестри и започва работа в болница край Босфора. Именно там тя ще направи най-ценното си запознанство, което коренно ще промени съдбата й − една нощ Анка спасява живота на пациент, който не ще забрави на кого дължи това свое най-голямо щастие.
„Тя е поканена в Нова Зеландия да се грижи за здравето на г-н Тейкън и за болната му дъщеря – разказва Делян Момчилов, автор на книгата „Българите − забравените постижения”.
Признателният англичанин й изпраща билет и Анка Ламбрева тръгва към града Дънидин. След няколкомесечно пътуване, по време на което посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия, тя пристига в Нова Зеландия. Интересен факт е, че там прекарва няколко месеца в джунглата, където живее в едно маорско племе и се сприятелява с вожда му.”
Оказва се, че милосърдната сестра е първата регистрирана българка, стъпила в тихоокеанската страна. Водена от патриотичен дълг, Анка Ламбрева изнася множество беседи, за да разкаже за българската история и култура. Всички големи вестници публикуват статиите й „Непознатата България”, а сър Ж. М. Томпсън, професор по философия, в писмо до нашето правителство я нарича “Любимка на цялата страна”.
Завладяна от носталгия, през 1929 г. Анка Ламбрева потегля за родината, завършвайки първото си околосветско пътешествие. Този път се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа, Съединените щати и Америка, Англия. За съжаление, историографите все още не са намерили достоверни разкази, свидетелстващи за полета й над Ламанша, осъществен през същата година. Но доказателството, че Анка Ламбрева е първата българка, а много вероятно и първата жена в света, прекосила протока със самолет, се крие в снимка, на която тя позира пред аероплана.
Второто й околосветско пътешествие ще я накара да обиколи 42 държави, да поднесе букет от рози облечена в народна носия на легендарния борец Дан Колов в Париж, да кара мотор, да язди кон, да се разхожда върху камила, да се установи в Иран.
„Навсякъде, където пътува като пътешественик, а понякога и като фотограф, Анка Ламбрева се изживява и като самарянка – казва още Делян Момчилов. – Във всяка държава, в която се застоява малко повече, тя дава своя доброволчески труд и полага усилия, за да облагороди средата на местното население.”
В Иран тя става болногледачка, по нейна инициатива се построяват нови къщи на мястото на глинените колиби в селата, прокарва се водоснабдителна система, създават се болници, училища, културен център. Но тъй като Втората световна война я заварва от противниковата страна на съюзниците според българския й паспорт, Анка Ламбрева е изпратена в концентрационен лагер в Ливан. Там тя се грижи за ранени пленници, един от който се оказва бъдещият й съпруг – персиецът с благородно потекло Райян Ахмад Дин. След войната двамата заживяват в Иран и продължават да пътешестват по света.
„Анка Ламбрева не е намерила лекарство срещу рак, нито е направила някакво невероятно научно откритие – обобщава нейния живот Делян Момчилов. – Но тя остава в историята със своя пример, със силата си и със стремежа си – защото в началото на 20-и век, когато жените по света дори не са имали правото да гласуват, тя успява два пъти да обиколи света. Есенцията на нейната история се крие в това, че човек има ли желание, ще намери и начин, въпреки условията.”
След смъртта на своя съпруг през 1970 г. Анка Ламбрева се завръща, за да прекара последните си дни в родното Карлово.
В пътеписите ѝ в книгата „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета” тя описва богатия си на авантюри, но и на смисъл живот. На 81 г. тя си отива и е погребана до своите родители в изпълнение на последната й воля.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: личен архив и архив
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев...
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен,..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало..