Малко известен факт е, че Българската скаутска организация е една от първите, учредени в света – през 1911 г., само четири години след възникването на Скаутското движение в Англия. За дълъг период от време – от началото на Втората световна война и по време на тоталитарния режим в България до 1989 г. тя не функционира. В момента е една от най-малките в Европа и се намира в „процес на възраждане”, казва Йордан Дянков от Управителния съвет на Организацията на българските скаути.

Тя се състои от около 500 човека от различни възрастови групи. Най-малките са 5-6 годишни деца – т.нар. „бобърчета”. От 7 до 11 г. са „вълчета”, а между 11 и 15 г. – „скаути”. 15-18-годишните са „венчъри”, а 18-26-годишните – „ровъри”. Възрастните скаути са доброволци, които помагат при всички дейности.

По време на извънредното положение в България – до 13 май, Организацията на българските скаути предприе инициативата „Скаутството никога не спира – 30 дни онлайн предизвикателства за децата и младите хора”.

„Вече повече от месец традиционната ни работа с деца е невъзможна поради извънредното положение в страната. Ежеседмичните ни сбирки, лагерите, походите няма как да се случат. За да не прекратяваме връзката с децата подехме тази инициатива с идеята тя да ги държи в група, да е нещо интересно и занимателно за тях, както и да е полезно − да научат нови неща.

Предизвикателствата са много разнообразни, има за всички възрасти – както по-лесни, така и по-трудни. В зависимост от уменията, всяко дете може да ги изпълни самостоятелно с различна степен на трудност. С всеки изминал ден се включват все повече деца. Най-активните ще получат и награди в края на инициативата. Минимумът е да са участвали в поне 80 процента от предизвикателствата. Наградите са скаутски – значки за участие, но за най-активните ще има иоще нещо, но него пазим в тайна, за да бъде изненада.”

Поради неизвестността около пандемията от новия коронавирус е пропаднала цялата програма на Организацията на българските скаути. В дейностите оттук нататък до решаване на кризата основно ще се импровизира, казва Йордан Дянков.

„Бяхме в напреднал етап за Европейското скаутско джамборе, което трябваше да се проведе в Полша в края на юли, началото на август. Над 20 000 деца скаути от цяла Европа щяха да се съберат в Гданск на лагер. То обаче се отмени за следващото лято.”

Придобилите скаутски знания могат да помогнат на хората по време на пандемия, смята Йордан Дянков. Най-ярко това се изразява в отговорността и дисциплината им. Освен това децата намират приятели както в страната, така и от целия свят, с които да обменят идеи и да осмислят времето, прекарано вкъщи. Но защо човек изпитва желание да стане скаут?

„За най-малките може би това е предизвикателството, различните атрактивни дейности, които организираме. Децата много обичат да се включват в тях. За доброволците, които работят с децата, мотивацията е по-различна.

Това е желанието да помогнеш, да дадеш от себе си и да научиш децата на нещо, да им предадеш опита си и да им дадеш щастие, тъй като детската усмивка е безценна.”

Организацията се гордее с отличието за доброволческа инициатива, получено от президента на България през 2018 година.

„Така бяха възнаградени усилията на децата за спасяването на кестените. Идеята ни беше с различни биологични методи, без използването на препарати, да се преборим с вредителя листоминиращ молец, който напада кестените и изяжда листата им в различни градове у нас” − обяснява Йордан Дянков.

Мотото на българските скаути е „Да направим света по-добър”, което в настоящия труден момент се превръща в посланието им към целия свят.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: личен архив