Думата епидемос означава „над народа”, докато пандемията се отнася за „всички народи” /от старогръцки/. В исторически план тези „пришествия божи” винаги са размествали съдбоносно геополитическите пластове. Но винаги има народи, които по-добре да се възползват от обстоятелствата. Те преминават през общите изпитания като успяват да се наложат над останалите.

По време на така наречената Юстинианова чума в средата на 6 век, Източно ромейската империя (Византия – бел. ред.)се обезлюдява. Античният историк Прокопий Кесарийски описва видяното така: „...през 535-536 стана велико чудо: цяла година слънцето мъждукаше, като луна, без лъчи, като че ли то бе изгубило своята сила и престана да бъде като преди, чисто и ярко сияещо. Откакто започна това не престанаха войните сред хората във времето, нито моровата язва, нито което и да е друго бедствие, носещо смърт”. Последвалото захлаждане довежда до рязък спад на земеделието и всеобщ глад. Подновяват се нахлуванията на хуни и славяни на юг от Дунав. В Поднебесната империя /Китай/ 80% от населението измира от глад.

При наследника на императора, Юстиниан II има второ помрачаване на слънцето приписвано също на изригнали вулкани. В продължение на година е наблюдавано и непрекъснато северно сияние. Юстиниановата чума продължава на 18 вълни чак до 750 г. От суматохата се възползват славяните и българите. Те трайно се заселват на Балканите. Очакването за края на света по онова време е изобразено на фрагменти от керамичните икони във Виница(днес град в Северна Македония-бел. ред.), където българин и славянин са изрисувани като едни от четиримата конници на апокалипсиса. Империята е дотолкова променена, че за да оцелее принудително вкарва част от законодателството на новото си славянско население в своя правен и стопански ред.

След 1347 г. като една от причините за шеметния успех на османските султани се сочи чумата в Европа. В различните райони на континента„черната смърт“ покосява до над половината от населението. Същата тази чума преди това преминава от Китай до Европа не без помощта на монголските завоеватели. Но не бива да забравяме, че всяка епидемия е враг както за отбраняващите се, така и на завоевателите. Причините за успеха на османците като завоеватели са други. По времето на Юстиниан отбраняващата сеВизантийска империя се стреми и успява да абсорбира част от нашествениците. През 14 век обаче картината е различна. Византия е фалирала, разбита имперска сянка. Всички край нея се борят, за да я наследят. Всички мечтаят да изградят свои империи, тоест многонационални държави. Най-успешно се оказва начинанието на османците. Без разлика на вяра и народност, те най-умело копират и пресъздават успешните политики от византийския модел за мобилизация на хора и ресурси в своята експанзия. 

Историците твърдят, че в Западна и Източна Европа има различни реакции на чумата от 14-ти век. Не без помощта на бунтове, оцелелите зависими селяни на Запад са освободени от много повинности. Започват да им заплащат голяма част от труда, защото просто нямало работна ръка.На Изток обаче задълженията на зависимото население са усилени още повече.

Колкото и рискови да са историческите аналогии има някои общи последствия от пандемиите през всички епохи. Парите винаги се обезценяват рязко, цените поскъпват до намирането на ново равновесие. Демографският срив и разкъсаните стопански вериги вдигат цената на човешкия труд.