Василена Серафимова е сред най-активно концертиращите перкусионисти. Известна е с многоликите си музикални проекти, които постоянно създава „на границата“ между различни жанрове. Живее във Франция, където е завършила висшето си образование. Специализирала е в „Джулиард скуул“, преподава в консерваторията „Морис Равел” в Париж, а от 2019 г. – ударни инструменти във Висшата консерватория в гр. Лозана – Швейцария.

Василена е част от организацията на Международния фестивал за маримба и ударни инструменти, чието шесто издание трябваше (но няма) да се състои през това лято.

„Изчакахме до последно, за да не даваме погрешна информация на записалите се за участие, както и на хората, които го следят от години, но вече обявяваме отмяната. Създадохме този фестивал в гр. Плевен през 2009 г., по идея и с ентусиазма на моите родители − Симеон и Августина Серафимови. Баща ми е дългогодишен преподавател по ударни инструменти в Националното училище по изкуства „Панайот Пипков“ гр. Плевен. Завърших училището в неговия клас. През 2003-2004 аз и много мои връстници заминахме, за да учим в чужбина, а баща ми искаше да не прекъсваме връзката с родината. Постепенно привлякохме хора от университетите, в които учехме, колеги, с които свирим заедно. Община Плевен подкрепя усърдно и с много любов нашия фестивал.

Следя постоянно новините и у нас, и във Франция, мисля, че са възможни проблеми с пътуванията до края на годината, затова ще го отложим за 2021 г. В Плевен има много подобни събития. За да направим възможно провеждането на всички, трябва да бъдем разумни и да работим заедно. Обмислям някаква по-различна, хибридна форма. Ще се получи специално издание, което ще бъде още по-пъстро и интересно.“

След като през март научава, че ще бъде обявено извънредно положение във Франция, а всички по-големи концерти са отменени за часове, Василена успява да се прибере в България.

„Решението да се завърна тук беше напълно съзнателен избор. Седмицата преди да обявят кризисното положение във Франция, започна да се говори за това. Нищо още не беше ясно, но бяха изкупени почти всички самолетни билети за България. Реших, че искам да съм близо до родителите си, но това е по-скоро морална подкрепа, защото още не съм ги виждала. Първо се изолирах и останах съвсем сама в един апартамент за 14 дни.

Опитвам се да правя неща, за които все нямах време докато бях постоянно на път и концертирах активно. Започнах да уча испански всеки ден. Маримбата ми е с мен и се опитвам да поддържам форма, уча произведения, които не съм имала време преди. В началото на юни с пианиста Тома Енко ще запишем диск. Това е вторият ни албум, който ще осъществим с една известна компания. Доста сериозен проект.

Повече от месец не съм виждала френските си приятели и започнаха много да ми липсват. Реших да направя нещо за тяхното добро настроение и ми хрумна да започна уроци по български онлайн. На първия присъстваха 25 души, а над 150 се включиха за известно време. Продължавам с тези уроци. Преподавам по електронен път на учениците си по ударни инструменти в Швейцария и Франция, но нищо не може да замени живия контакт. Знам, че за всички хора е така, но мисля, че за музикантите е особено трудно. Ние сме свикнали да общуваме с много хора, имаме нужда да се изразяваме чрез творчеството си. Аз имах концерти през ден, пътувах постоянно… Постепенно ще излезем от изолацията, но големите зали едва ли ще отворят скоро врати. Искам да съм честна − има моменти, в които усещам огромна празнота. Мисля как ще продължим, защото светът няма да е същият. Задавам си въпроси, какъв тип проекти бихме могли да създаваме, за да продължим да с това, което обичаме, да се развиваме и да творим.