Не е случайно, че първите запазени изображения на Светите равноапостоли Кирил и Методий, чието свято дело църквата почита на 11 май, произхождат от сърцето на Европа. Именно в Рим Солунските братя извършват своята културна революция, с която разрушават мита за свещените езици за проповядване на Новия завет (латински, гръцки и иврит) и проправят пътя към християнската просвета – не само на славяните, но и на всички средновековни народи. Затова и на иконите неизменно биват изобразявани като книжовници и просветители, държейки в ръка свитък със създадената от тях азбука.
Заставайки пред която и да е икона, ние по-скоро отправяме молитва, отколкото да се проникнем от символите, които зографът е закодирал в своето творение. Ала светът на православната иконопис е необятен, нищо в него не е поставено случайно и всеки елемент обогатява църковния разказ за светците или за някое евангелско събитие.
„Иконата възниква в първите векове като желание да бъде съхранен образът на някой светец и подвижник – разказва д-р Златина Каравълчева от Центъра за образователни инициативи „Двери”. – Хората са изминавали стотици километри, за да се срещнат с него и на връщане са отнасяли образа му, пресъздавайки го в най-ранните икони. С течение на времето възпоменателният елемент отстъпва на заден план и иконата се превръща в богословски разказ. И въпреки че иконописците следват това предание, влагат и по нещо от себе си.”
Това, което най-често привлича вниманието ни пред иконата, обикновено са очите на светеца. Но освен визуално, изображението въздейства чрез посланието си и на несъзнателно ниво върху молитвената мисъл на християнина.
„Иконата слага юзди на религиозната фантазия, която, според православното учение, се нуждае от очистване, за да не изпадне човекът в крайни мистични състояния – казва още Златина Каравълчева. – Така че основната богослужебна функция на иконата, освен да разказва за различните евангелски събития, е възпитателно-молитвена. Т.е. тя дисциплинира ума на вярващия човек и му помага да застане в по-съсредоточен разговор с Бог.”
Кой обаче е езикът, скрит зад видимите форми, който, веднъж научен, вдъхва живот на иконата и тя започва да говори?
„Всички светци, както и Христос и Богородица, се изобразяват анфас – отговаря Златина Каравълчева. – Когато човек застава пред Христос, неговата цел е да разкрие пълнотата на своята личност, както и да открие Божия образ в себе си. Ореолът пък е знак за Божествената благодат, която е светлина, мир, радост от това, че тези свети хора, изобразени върху иконите, са станали причастни с Христос. А това е възможно само чрез Неговата благодат.”
Отвореното пространство е друг елемент от езика на иконата – всички евангелски събития се изобразяват на открито, за да се подчертае тяхната общодостъпност. А за да подскажат, че случката все пак се е разиграла в помещение, иконописците поставят на заден фон малка завеса. Те също така не използват сенки и по този начин акцентират, че източникът на светлина извира от изобразения светец.
В класическите икони Христос се изобразява с червена долна дреха, тъй като цветът символизира Божествената му природа. Наметалото му пък е синьо като човешката природа – за да се уподоби на нас във всичко, с изключение на греха. Докато при Богородица долната дреха е синя, а наметалото червено. Това означава, че Божията майка е човек като всички нас, макар и изключително чист, и същевременно е облечена в благодатта.
„В злато се изобразява не само ореолът, но нерядко и самият фон – допълва Златина Каравълчева. – Златният цвят е знак на това царство на благодатта, което постепенно се ражда – първо в светеца, а постепенно, като малко квас, който ще закваси цялото тесто, един ден ще стане реалност и за цялото човечество. Божията благодат е достъпна за всеки един от нас, стига да се обърнем към Бога. И само когато нашата човешка природа се облече в червеното наметало на благодатта, тогава ще открием истинската си сила, истинския си потенциал.”
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимки: dobrichmuseum.bg, bg-patriarshia.bg, pravoslavieto.com, dveri.bg
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на..