Пандемията приземи над 80% от самолетите, всички авиокомпании търпят огромни финансови щети, а някои вече обявиха фалит. Авиационният сектор очаква загубите да достигнат над 3 трилиона евро. Пустото небе провокира разговор с Александър Богоявленски * – авиационен журналист и професионален граждански пилот.

Пречистването на въздуха в самолетите е част от мерките за безопасност по време на епидемия. Българският национален авиопревозвач обяви, че въздухът, подаван в пътническите кабини на неговите самолети се нагрява над 200 градуса. Това решение достатъчно ли е, за да сме сигурни, че вирусът няма да циркулира във въздуха, който пътниците дишат по време на полет?

„Всички превозвачи използват идентични системи за пречистване и за доставяне на въздух в пътническите кабини, те зависят от типа самолет. Те имат различни климатични инсталации, но всички те са изградени на сходен  принцип: огромна част от въздуха в кабината се връща обратно в нея, рециркулира и около 20% от него се пречистват постоянно, т.е. вкарва се свеж въздух отвън, който се добавя към рециклирания въздух и този процес се повтаря. На всеки 2-3 минути 20% от въздуха в пътническата кабина се обновява със свеж. Следователно за 15 минути се обновява целият въздух в пътническата кабина.“

Климатичните системи в самолетите е малко вероятно да се превърнат в масов преносител на зараза, макар че големи авиокомпании вече признаха, че филтрите не се сменят достатъчно често.

„По-вероятно е заразяването в самолетите да става заради недостатъчна физическа дистанция на пътниците“ – коментира Богоявленски.

Обсъждат се различни мерки за възстановяване на авиотранспорта и съответно за гарантиране на социалната дистанция на пътуващите. Доколко реалистична е идеята средните седалки в самолетите да останат незаети?

„След всичко, което видяхме, всяко подобно решение вече е реалистично, но то зависи от определени фактори. Първо дали правителствата ще наложат подобна мярка, второ дали авиокомпаниите ще се съобразят с нея.Най-голямата авиокомпания в Европа обяви, че ще остави самолетите си на земята, ако й бъде наложено да не продава средната седалка. Това са временни решения, които могат да бъдат наложени с по-сериозни правителствени мерки. Разбира се, за авиокомпаниите тази мярка не е изгодна. Но ние не очакваме голямо натоварване на полетите в първите няколко месеца след отслабване на мерките. Нормално е на борда екипажът сам да преценява къде да настанява пътниците и как да ги разпределя.“

Предвид огромните финансови загуби за авиокомпаниите какво да очакваме от цените на самолетните билети?

„Към момента това, което можем да обобщим е, че в най-добри позиции са т.нар. ниско разходни авиокомпании.Ниско разходни не означава евтини самолетни билети. Ниско разходните компании генерират много по-ниски разходи от тези на традиционните превозвачи – т.е. разходи за горива, превоз на пътници, обслужване, поддръжка и т.н.

Благодарение на ниските оперативни разходи тези авиокомпании могат да предлагат по-ниски тарифи. Ако тези разходи се повишат, билетите ще се оскъпят.

След кризата ще се освободят пазарни ниши от традиционни превозвачи, които няма да летят повече, ще обявят фалит или няма да могат бързо да вдигнат самолетите във въздуха. Авиокомпаниите пък трябва да привлекат отново пътниците на борда с безопасни начини на летене.

Аз очаквам първоначално тарифите да бъдат достатъчно атрактивни, така че всички пътници да се върнат отново на борда, а след това цените да се нормализират според икономическата ситуация.“

* Аудиторията на БНР познава Александър Богоявленски като глас от ефира в продължение на 15 години. Следва журналистическата му кариера в радио BBC и радио Свободна Европа, а в момента е автор на телевизионно предаване за авиация. Паралелно развива и кариерата си на професионален пилот на пътнически и товарни самолети.

Снимки: БГНЕС и личен архив