Кризата, породена от коронавируса, изправи земеделците и животновъдите пред трудности, които заплашват оцеляването им. Фермерите все по-трудно организират работния процес в стопанствата си и страдат от недостиг на финансови средства и работна ръка.
В свое становище Националната асоциация на младите фермери в България алармира за проблемите в сектора, подчертавайки, че възстановяването от кризата вероятно ще отнеме години, затова е важно сътрудничеството с държавата и с бизнеса.
Петър Петров отглежда във фермата си в габровското село Съботковци крави и овце с цел продажбата на млечни продукти. Преди пандемията е пласирал продукцията си в четири магазина, докато сега я разпределя между петнайсет. Цената, която плаща, е разхищението на време. „Не ми е удобно да се оплаквам, защото мои колеги се намират в много по-затруднено положение”, добавя той.
Липсата на работници е едно от основните предизвикателства през фермерите.
„Не вярвам, че вече могат да се намерят работници в страната, които да искат да се занимават с животновъдство и със земеделие – категоричен е Петър Петров. – Единственото решение е вносът на работна ръка или пък ученици да идват на обучение, на зелени училища, за да се запали интересът им към професията. Но това е въпрос на дългосрочна политика, която фермерите не могат индивидуално да развиват. Трябва държавата да преосмисли визията си.”
Друг проблем пред производителите са ниските изкупни цени. Фермерът обаче е скептичен, че колегите му, особено в областта на земеделието, ще получат справедлива цена за своите плодове и зеленчуци.
„Не е редно да казвам каква трябва да бъде цената, защото става дума за търговски механизъм. Докато обаче се позволява да бъдат внасяни плодове и зеленчуци без документи, това ще се случва. Пределно ясно е на всички в бранша как се внася продукция, как тя се преетикетира и изнася като българска. Но хората, от които това зависи, имат интерес да не правят нищо по въпроса и държавата си затваря очите.”
Оказва се, че фермерите са изключени от подкрепящата мярка 60/40, при която държавата поема по-голямата част от заплатите заедно с осигуровките. Съмнително е и дали произведеното от тях ще стигне до веригите магазини - наскоро задължени да предлагат български продукти.
„Тази мярка няма да работи или ще бъде валидна частично при плодовете и зеленчуците – заявява Петър Петров. – Когато влизате в супермаркет и си купувате домати, вие не гледате откъде идват те. Докато купувайки си сирене или кашкавал, гледате марката. Но не може аз една седмица да имам продукция, другата да нямам, след това пак да имам, защото търговската логика не е такава за тези продукти. Не е възможно и да сключа договор само с локалните магазини – трябва или да зареждам всички, или да не зареждам нито един.”
Според Петър Петров най-добрата помощ, която може да получи браншът, са безлихвени кредити с по-дълги гратисни периоди. Той обаче не е оптимист за бъдещото на сектора и казва: „По лоша българска традиция ще се спасяваме индивидуално”. Фермерът прогнозира, че директните продажби ще се увеличат и много хора ще започнат да търсят продукти, произведени близо до населените им места. „Смятам, че хората по-отговорно ще започнат да гледат към храната. В момента за тях цената е по-важна, а не толкова качеството и вложените първични продукти”, заключава той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
В "България днес" започваме работната седмица с обобщение на археологическата 2024 година за България и артефактите, които я описват в специална експозиция "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024", показана в Националния исторически..
Във вторник , 4 фвруари, минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2°, в София - около минус 2°. През деня студеният въздух ще обхване цялата страна. По-значителна облачност ще има над южната половина от страната. Главно в Рило-Родопската..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Отлагането на искането на конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната не е фатално. По-важно е да се постигне стабилност в управлението,..