Пандемията от Covid-19 преобърна дневния ред и начина на живот на милиони българи в последните месеци. Накара ни да бъдем по-смирени, загрижени за близките и приятелите си, но и да намерим място, далеч от ежедневната доза тревога, която получаваме от новините по темата. Място, където да избягаме от негативната реалност и да бъдем по-близо до природата и до самите себе си. Така с нова светлина засия образът на българското село, където все повече имоти се облагородяват и в тях заживяват старите или пък нови собственици.

Анкета с хора от живописното родопско село Гела показва, че то има потенциал да бъде много по-населено, но засега се оживява само за лятото. „Идеално е за почивка и бягство от града, но през зимата е абсолютно невъзможно да се остане тук“ – казва пред БНР жена от селото.

„Пътят до Гела се почиства редовно. Имаше автобус, но от миналата за селото няма никакъв превоз. Имат коли хората, обаче не всички – споделя несгодите на високопланинското селце друга местна жителка. – Има и туристи, които идват. Магазинът е един, малък. Как искаш да има магазин, като няма хора. Те са навързани нещата. Тук е за почивка, а не за живеене постоянно. За изолация е чудесно“.

От своя страна експертите в бизнеса с недвижими имоти споделят, че очакват покачване на интереса към извънградски имоти. Като положителна последица от Covid-19 се счита фактът, че хората откриха нов начин на живот и организация, който пасва по-добре на психиката и ежедневния ритъм. Постепенно обръщат поглед към населени места, които не са в непосредствена близост до големите градове.

„Има своето очарование в това да живеят по-далеч от града – не на 5 километра, а може би на 50 или 100 – смята брокерът Георги Павлов. - Тези хора ще дадат алтернатива на всички нас, когато избираме как трябва да живеем“.

Специалистът по недвижими имоти прогнозира драматични промени в туризма, предизвикани от случилото се през последните месеци - много наши сънародници, които все пак решат да почиват през това лято, вероятно ще го сторят в българското село.

„Много е важен психологическият ефект – обяснява Павлов. – Ние всички сме свикнали да живеем социално. В момента, в който ни поставиха за два месеца в ситуация на ограничени социални контакти, част от хората откриха, че всъщност това им харесва. Те ще запазят тези свои навици и ще търсят начин местата им за почивка да бъдат по-изолирани от големия шум и град. Аз мисля, че търсенето на къщи в крайградските зони за живеене и в селата - за туризъм, ще се повиши. Трябва обаче да има адекватен продукт, който да се предложи на пазара“.

Пустеещите жилища няма да намалеят, защото и населението всяка година намалява с 50 хиляди души, а жилищата се увеличават, посочва още Павлов.

Има възраждане на интереса към селските имоти и той определено е свързан с пандемичната обстановка, смята и председателят на Национално сдружение „Недвижими имоти“ за Пловдив и региона Дафина Гудова. Младите семейства насочват вниманието си към райони, близки до урбанизираните територии. Интерес има и към вилни имоти, които се намират в курорти и летовища, поясни тя. Въпреки, че всичко на пазара зависи от предлагането, нагласите ѝ са по-скоро песимистични по отношение на имотите с много наследници.

„Интересът не е по-малък към тях, но договорките стават доста по-трудно – заявява експертът. – Причината е, че обикновено продавачите нямат яснота по отношение на продажната цена. Говорим за места, които не са в близост до градски центрове. За съжаление нещата се случват след много време, отново на цената, на която обикновено е остойностен първоначално имотът, но той е в доста по-лошо състояние“.

В някои случаи обаче, за имот, отдалечен от административни центрове и с лоша инфраструктурата, се искат твърде много пари. Напълно обяснимо е – казва Георги Павлов. Ето защо:

„Една от причините са ниските данъци в България, които водят до това, че жилищата се използват като начин за трупане на богатство, което може да се запази. Никъде по света не е така. Навсякъде данъците върху имотите са относително високи и това кара ползвателите им наистина да ги използват. Неизползван имот могат да си позволят само много богатите хора. Ние не използваме ресурси, може би за 10-20 милиарда евро, вложени в жилища. Честно казано, не очаквам това да се промени“.

Целите интервюта по темата чуйте ТУК.

Редактор: Йоан Колев /по интервюта на Таня Милушева – програма „Хоризонт“/

Снимки: БТА