Дори най-суровата природа Константин Щъркелов рисува с нежност. И най-достолепния връх, и най-бедното поточе той поставя върху белия лист с капризни акварелни тонове, за да останат образите им за вечността. Такива, каквито са се разстлали пред очите му, без изкушението да поправи съзидането на Твореца.

Една отложена изложба заради спрялото пандемно време спусна мост между “преди” и “сега”, сякаш знаейки, че именно днес се нуждаем от докосване на онази най-деликатна струна в душата ни, хем крехка, хем устойчива, каквито са и акварелите на големия български творец. Софийската градска художествена галерия разтвори залите си, за да отбележи 130-ата годишнина от рождението му, предлагайки ни среща с пейзажиста и майстор на натюрморта, с военния художник и портретист.

Литературоведът Александър Балабанов нарича Константин Щъркелов “Цар на акварела” и това прозвище ще го съпътства през целия му творчески живот.

“Той е вдовишкият син, той е бедният творец – разказва кураторката Аделина Филева. – Той е и самотникът скитник, който обича да обикаля цялата страна. Приятелят му Григор Василев казва, че ако някога България изчезне, ще можем да я възстановим чрез неговите творби. Той не търси уюта на дома и ателието, а се опитва на живо да преживee всичките онези нарисувани места. За него е тежък моментът на войните, но, от друга страна, изплува образът му на човек, който обича живота и веселите компании. Той има много хубави приятели, цени поезията, песните, доброто вино. Самият той пише стихове и създава текста на известната песен “Таз вечер празнувам разлъка”.”

Константин Щъркелов се ражда през 1889 г. в София в занаятчийско семейство, а необичайната си фамилия получава от прякора на дядо си – Щрък Кольо. Останал рано без баща, бъдещият художник на 18 г. заминава за Одеса, където се изявява като църковен певец и живее в манастир. Ала “босяшките дни”, както ги нарича, не му правят впечатление, доволен на парче хляб и чаша топъл чай. Именно в Русия той предлага в книжарниците своите първи рисунки и копия на известни картини. Година по-късно се завръща и постъпва в Рисувалното училище (както тогава се е наричала Националната художествена академия в София- бел.ред.) в класа на прочутия български живописец от чешки произход проф. Иван Мърквичка.

“Това, което художникът научава в Академията, е добро, но той има и своите пътувания – добавя Аделина Филева. – Освен в Русия, той пътешества из Европа и стига до Египет, където не отива просто на разходка сред градските пейзажи, а за да разгледа галериите и музеите. И всичките тези уроци от художествената академия, от колегите и от приятелите, от европейските културни средища, му оказват влияние – да бъде по-уверен в творчеството си и да остане верен на своя избор, без да се вълнува от модните течения и някои тенденции в изкуството.”

През 1911 г. Константин Щъркелов превръща гардеробиерната на Рисувалното училище в изложбена зала, където за първи път показва близо 80 творби. За негова изненада, цар Фердинанд откупва 27 от тях и със спечелената сума младият художник предприема пътешествията, които разширяват артистичния му кръгозор. По време на три войни той заминава на фронта, но дори и там окото му на художник изследва възвишените творения на Бог, пренебрегвайки сътворените от човека зверства.

“Константин Щъркелов очовечава природата – казва още Аделина Филева. – Именно сред нея той има своята свобода и спокойствието, в които да твори нови простори. Първоначално те са само негови – той е създателят, той е техният обитател преди да достигнат до публиката. Дори и в портретите си той остава по-скоро наблюдател и леко отстранен като творец.”

С десетата си изложба през 1935 г. утвърденият творец чества 25 г. творческа дейност – последното голямо признание за таланта му, преди новата комунистическа власт с невежество да помете съградения с талант, труд и почтеност авторитет. Още през 1944 г. той е арестуван “за връзки с царската фамилия” и хвърлен в затвора, отнето му е столичното жителство, а гилдията на художниците го изхвърля от творческия си съюз. Макар и впоследствие донякъде реабилитиран, последната му изложба през 1959 г. е охулена в официозния печат. Малко преди да си отиде от този свят, Константин Щъркелов споделя в писмо до приятеля си Чудомир: “Да останеш верен на себе си 50 г., при най-различни условия да си живял – и пак нищо да не те сломи в изкуството.”

Снимки: СГХГ