Газовата връзка „Балкански поток“ и магистралата между София и Белград бяха в основата на разговорите между премиера Бойко Борисов и сръбския президент Александър Вучич, който направи първото си задгранично посещение по време на Covid-19 именно в България. Като знак на приятелство и взаимноизгодно сътрудничество определят наблюдатели срещата между двамата, която привлече внимание и заради нестандартния си ход. 

Вучич прекара един ден в България, като от хеликоптер огледа строителството на автомагистрала „Европа“ и на „Балкански поток“ на българска територия, а на земята негов шофьор стана лично премиерът Бойко Борисов. След като разгледаха инфраструктурните обекти, двамата държавници се снимаха за спомен пред хълма „Царевец“ във Велико Търново, където проведоха работен обяд и се поклониха пред саркофага на сръбския светец Свети Сава в църквата „Св. 40 мъченици“, положен там през XIII век. 

Отвъд впечатляващата програма и атрактивното представяне на сръбския президент и българския премиер, е важно да стане ясно дали визитата на Вучич у нас е само кратък епизод или е елемент от по-дългосрочна политика между България и Сърбия. В коментар пред БНР Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи, заявява, че развитието на двустранните отношения е достатъчно динамично.

Дипломатът коментира, че България се опитва да легитимира проекта "Балкански поток", доколкото той е значим за страната, но е притиснат в менгемето на геополитическите противоборства: "Нашият интерес е отново страната ни да не бъде заобиколена от крупните газопреносни проекти. Или да не позволи и този проект да последва съдбата на "Набуко" и "Южен поток", които се провалиха".

Според Любомир Кючуков, американската страна има интерес да ограничи руските енергийни проекти и руското присъствие в Европа, а България се опитва да покаже, че "Балкански поток" е нещо различно от "Турски поток": "Това е една доста по-широка концепция, която включва и изграждането на хъб на територията на България. Тя включва и интерконектора с Гърция, както и възможността за доставка на втечнен газ, включително и американски. Т.е. по този начин - да се търси ангажиране и на американските бизнес интереси. Също така е възможност за доставка и от други дестинации".

По думите на Кючуков, проектът е съобразен с Третия енергиен пакет на ЕС, според който производството и доставката на енергия трябва да бъдат отделени от преносните системи. А всичко това би следвало да даде по-голям избор на потребителите и да гарантира инвестиции и повече сигурност на доставките.

По отношение на бъдещата магистрала от Белград до София - другият основен елемент от срещата между Бойко Борисов и Александър Вучич, то ползата от нея е безспорна. След като през ноември м.г. двамата откриха участъка Димитровград (Цариброд) – Ниш, част от Трансевропейския транспортен коридор № 10, сега Борисов заяви, че 17-километровата отсечка от магистрала "Европа" между Драгоман и Сливница може да бъде готова до края на настоящата година. А след реализирането на проекта, по думите на Вучич, от Белград до София ще може да се стига за три часа с кола. 

Добре прозвучаха и думите му: „С лупа или с микроскоп да тръгнете по Сърбия и да търсите човек, който да каже нещо лошо за България, няма да го намерите“.

Министър-председателят Бойко Борисов го допълни, като изтъкна важността на туризма със Сърбия и отбеляза, че от 1 юни страната ни премахва задължителната 14-дневна карантина за пътници от повечето страни от Европейския съюз, както и за други държави, включително за Сърбия. Още за визитата - ТУК. 

Дали и как определената като плодотворна среща между българския премиер и сръбския президент ще допринесе за намиране на най-добрия баланс в енергийната политика на Балканите, като същевременно увеличи ефекта на взаимноизгодните двустранни проекти, предстои да проследим.