Алексей Алексиев е автор на повече от 80 кръста, миниатюри от дърворезба. Обича да твори на открито, в парковете, за да придава душа и нова форма на изсъхнали дървета. За съжаление, от 15-те дървета, превърнати в красиви пластики, са останали едва две. Едното е в двора на АГ болница „Шейново“, другото - в локалното платно на булевард „Цариградско шосе“, до улица „Латинка“ в София.
Минувачите, „любители“ на красивите форми често се изкушават да си вземат частици от тези произведения на открито. Не си дават сметка, че „извадени от контекста на цялото“ − те губят същността, която Алексей им придава.
Тези дни ще видите майстора в столичния квартал „Лозенец“ да „вдъхва нов живот“ на една, загубила жизненост, японска вишна, привлякла вниманието му. Там, между храма „Въздвижение на Светия кръст Господен“ и сградата на Българския червен кръст, на два метра от бюст-паметника на Джеймс Баучер, той претворява изсъхналото дърво в памет на жертвите и пострадалите от Covid-19:
„Темата е актуална, за доста хора и болезнена − коронавирусът, епидемията по цял свят. Това дърво е символ и е посветено на всички жертви на коронавируса по света. Няма още такъв паметник, това е първият. Вече има хора, които минават оттам, гледат го, радват му се. Реших да я направя и смятам, че някъде към средата на месец юли ще бъде готова.“
За разлика от останалите му творения, които буквално са разграбени парченце по парченце, Алексей се надява преобразената вишна да остане цяла. „Все пак това са стотици хиляди жертви по света. Не само смъртни случаи, но и морално и битово пострадали“, отбелязва дърворезбарят. Най-големият шедьовър в творчеството му е двустранен кръст с 30 сцени от Новия Завет.
При изработката му авторът е следвал образеца на ненадминатата творба на монаха Рафаил от Рилския манастир. Повече от двеста години дървеният кръст, който монахът не успява да довърши, заради загубата на зрението си, продължава да изумява посетителите със съвършената си изработка. Именно това подтиква скулптора да сътвори „Алексиевия кръст“. „Така го нарекоха хората − на мое име“, отбелязва Алексей Алексиев и добавя:
„Изработен е от над тристагодишно чемширово дърво, което намерих изсъхнало в природата. Самият материал е уникален и затова си мисля, че се е получило нещо добро. Бих желал да се види от възможно повече хора, но все още няма място, където да бъде изложен.“
И въпреки изчезналите дървета-пластики, Алексей не се отказва да претворява нови, също както не изоставя стремежа си да пресъздаде в пълен ръст небесния покровител на България − св. Иван Рилски. Избрал е и мястото − в Докторската градина в центъра на столицата. „За мен е необходимо българинът да има най-българския светия, като изображение в София. Няма друг български светец, който така ярко да присъства в историята ни.“ В подкрепа на идеята е създаден и инициативен комитет, който да убеди общинарите да дадат разрешението си.
По интервюта на БНР-Хоризонт: Дарина Григорова
Снимки: БГНЕС-архив и Facebook / AlekseyAleksievWoodcarvingsМакар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..
Преди 27 години несигурността, в която се намира страната ни, но и страстта към катеренето, кара сънародника ни Константин Златев да нарами своята раница и с около 3000 долара да поеме към една мечта – да изкачи някой от скалните върхове в..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си..