Преди няколко години на българската джаз сцена се появи забележителен саксофонист. Младият испанец веднага спечели публиката с таланта си да „влиза“ бързо в различни проекти без да губи своето оригинално музикантско присъствие. Днес той свири с най-известните български джаз изпълнители, а през последните два сезона е част от Биг бенда на БНР.
„Щастлив съм в България, имам приятели, с които споделям музика и интересни разговори. Малко е да кажа, че харесвам хората, природата, българското лято, храната. Най-много обичам минералните извори, а те са из цялата страна, дори в центъра и околностите на София“ – казва Арнау Гарофé-Фарàс.
Роден близо до Барселона, той се занимава с музика от дете. Свири на различни инструменти, но единственото, което го впечатлява, е тембърът на саксофона. След дълги молби родителите му най-после отстъпват и на 16 г. вече има собствен саксофон.
Няколко месеца по-късно Арнау получава и първата покана за официално участие у нас – в проект на Петър Георгиев (Пешо Китарата). Макар да има много авторски пиеси, които би могъл да обедини в собствена програма, саксофонистът все още предпочита проектите, в които участва през последните години.
„Първият е Jazz Cats на барабаниста Христо Йоцов. Той е нещо като мой баща в България. С „Котките“ съм повече от три години. Между нас има много добра енергия и „сценично разбирателство“. Имахме доста концерти − в България, в Барселона, в Букурещ…
Свиря и с Ritmos Negros – афро-перуанска програма, представихме я на фестивала A to Jazz, на Gladstonbury Festival в Англия.
Участвам и в „Екология“ на контрабасиста Димитър Карамфилов, свиря и с известния тромпетист Мишо Йосифов. В момента съм част от MONTUNO.BG, лидер е Краси Желязков (създател на групата „Балкански коне“, която стана известна в Европа), където се съчетават джаз и български фолклор. Много добре се чувствам сред музикантите от Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Щастлив съм с всички приятели тук и с тяхната музика.“
Едно от „българските приключения“ на Арнау е нашият фолклор. Изучава го по свой начин.
„Като музикант винаги се стремя да разширявам своя хоризонт. Искам да навляза по-дълбоко в българския фолклор и затова сега се уча да свиря на кавал. По време на карантината най-после имах време да се упражнявам. Ако трябва да сравня с инструментите, на които съм свирил, мисля, че кавалът е най-трудният. Уча повече сам, но моят добър приятел Недялко Недялков – солист на Оркестъра за народна музика на БНР, ми дава съвети.“
Музикантът е убеден, че българската фолклорна традиция пази неподозирана дълбочина и мъдрост и трябва да намери своите достойни продължители сред младото поколение. „Това е нечувано богатство. Не става дума само за неравноделните размери. Да, те са трудни, но можеш да ги научиш. Маниерът на изпълнение, орнаментиката – те носят истинския колорит и характер на българската народна музика. Трябва да се слушат старите изпълнители, но те остават все по-малко. Както и майсторите на народните инструменти, а всичко това е неотменима част от традицията.“
В последните дни на лятото Теди Русева с артистичен псевдоним Тиара представя новата си песен "Само морето". С нея актрисата, чиято музикална кариера е започнала едва преди четири години, сбъдва своя съкровена мечта – да участва в конкурса "Бургас и..
Младият Тодор Гаджалов се занимава с музика от 5-годишен, когато започва да свири на пиано и да пее. Продължава с образование в музикалното училище в Пловдив и музикалната академия в София. От малък участва в различни конкурси, от които има редица..
Една от най-нашумелите групи у нас с една от най-интересните и магнетични фронтдами – Керана и космонавтите – добавя ново съзвездие в своя музикален космос. На 19 септември в Маймунарника в София музикантите ще представят с концерт своя втори албум..
На 1 октомври светът празнува универсалния език на музиката. Едва ли някой се съмнява в способността на това изкуство да лекува душите и да окрилява..
Познаваме Тома Здравков като един от най-характерните гласове на българския рок. След период, наситен с участия в телевизионни предавания и формати, той..