Протести, сблъсъци, гражданско недоволство, извънредни брифинги и обръщения, призиви за оставки, политически обвинения и обяснения – всичко това е част от дневния ред на българите вече от няколко дена. Протестите успяха дори да изместят от водещото място в новините информацията за Covid-19, с която няколко месеца поред ставахме и лягахме, притеснени за здравето и живота си. По всичко изглежда и че гласът на протеста ще продължи още дълго да „отеква“ както в новинарските емисии, така и в главите, а и в действията на българските политици.

„Протестите ще продължат, защото се е събрала силна обществена енергия“, коментира пред БНР политологът Петър Чолаков.

„За да може да бъде свалена поне част от общественото напрежение, трябва да има оставки, но те не бива да се свеждат до шефове в полицията, Националната служба за охрана и т.п., а до хора от високите етажи на властта. Например - главния прокурор Иван Гешев. Според мнозинството от протестиращите той не действа спрямо своите задължения, не е безпристрастен, дори – напротив, действа политически мотивирано“.

Проф. Евгений Дайнов от Нов български университет смята, че „бунтът е политически грамотен и изходът от това положение се нарича „избори“.

„Цялата власт се разпада като пясъчна кула. А тя се разпада, защото няма опора в гражданите. Българите са търпелив, но политически грамотен народ, който търпи, търпи, писва му и избухва. Виждаме това на всеки три-четири-пет години. В момента също му е писнало, стигнало му е не до гушата, а и отгоре. Но изходът, който българският народ налага, е политически. Защото това не е бунт, който чупи витрини на магазини, бута статуи или пали коли. Той е политически грамотен и изборите са изходът от него“.

Срещу искането за оставка на правителството стои разнопосочна амалгама от интереси, не само на политически, но и на бизнес субекти, твърди доц. Стойчо Стойчев, политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той смята, че в момента се създава усещане за криза, без реално да има такава.

„Проблемът с корупцията, с прозрачността на управлението е стар. От 30 години се говори за него. От 30 години се борим с мафията и нищо не налага сега, на мига, да се реши същият този проблем. Още повече, че няма ясно формулирана алтернатива. Разбирам да има ясен субект, който да каже, че ако се проведат предсрочни избори, ще ги спечели и ще направи това и това. Но такъв няма. Въпросът е концептуален и засяга ролята на протеста в демократичната държава. Когато ние свикнем да сваляме правителства с протести от улицата, това ни олекотява като граждани. Защото ни дава фалшивото усещане, че нещата са поправими. Казано по народному, каквото и „магаре“ да си изберем, после можем да направим протест и да го свалим. А да назначаваме правителства и кабинети през улицата, това не е демокрация, това е друг вид управление“.

Подбор и редакция: Красимир Мартинов