На фона на разразилите се протести „за“ и „против“ правителството, някак на заден план остана важната тема за приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II и в банковия съюз, като стъпка към влизането ѝ в еврозоната. А, безспорно, този акт е постижение за България по пътя ѝ към развитите европейски икономики и увенчава с успех усилията на няколко български правителства в тази посока.
При оповестяването на новината, от Европейската централна банка (ЕЦБ) посочиха, че влизането на лева в т. нар. „чакалня“ е придружено от ангажимента на българските власти да запазят икономическата и финансовата стабилност, като постигнат устойчиво сближаване с икономиката на еврозоната. ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на националната ни валута в евро - от 1,95583 лева за 1 евро, като се запазва валутният борд, действащ от 1997 г.
Защо бяха всички тези усилия България да влезе в ERM II?
Както е известно, чрез създадения на 1 януари 1999 г. валутен механизъм ERM II се гарантира, че колебанията в курса на еврото спрямо други валути на държави членки на Европейския съюз, няма да нарушат икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Задачата му е и да помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за пълноценното си участие в нея.
С ERM II централният курс на валутата на държавата извън еврозоната се фиксира спрямо еврото, а колебанията в този курс могат да бъдат в строго определени граници. За България те са плюс/минус 15%. Ако държавата ни успее да спази това изискване за поне две години, тя би могла да стане пълноправна част от еврозоната.
От друга страна, въпреки дълговата криза от 2008 година и прогнозите за разпад на евросъюза и валутата му, еврото продължава да е на второ място като глобална резервна валута след долара. Затова и на присъединяването към еврозоната в Източна Европа се гледа като на средство за стимулиране на инвестиции и повишаване на благосъстоянието, а в много случаи и - като окончателно „скъсване“ с комунистическото минало.
„Очаква ни ново бъдеще и ново качество на живот“. Така доц. Григорий Вазов - член на Фискалния съвет на България и директор на Висшето училище по застраховане, коментира пред БНР приемането на България във валутния механизъм ERM II:
„Перспективата ни е в няколко основни икономически направления. Първо, ще имаме коренно различна ценова стабилност. След като преминем през изискванията на ERM II, което може да отнеме между 3 и 4 години, ще имаме още една година, през която технически ще се настройва механизмът за приемането на еврото. В този период ние ще трябва да покажем високо ниво на ценова стабилност, с ниво на инфлацията не повече от 1.5 %. Хубавото за България е, че въпреки ефекта на пандемията от Covid-19, европейските прогнози показват, че и през 2020 г., и през 2021 г. ще сме с инфлация от 1 %. А това, за което говоря, предполага нов живот, ново качество на мениджмънта на държавата, на финансовата и на банковата система. Вторият важен ефект се изразява устойчивостта на публичните финанси - държавният дефицит няма да може да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг - 60% от БВП. Третият елемент е стабилността на валутния курс, което се гарантира от валутния борд, функциониращ у нас от години и поради което ние сме в добри изходни позиции. И най-важното е гарантираната стабилност на лихвената политика на Българската народна банка, особено по отношение на лихвените проценти по дългосрочните кредити, което означава перспектива за бизнеса“.
Снимки: ЕЦБ, БГНЕС
В четвъртък в 11.01 ч. настъпва астрономическата пролет. Минималните температури ще бъдат минус 5 и 0°. В София ще е около минус 3°. В сутрешните часове на места в равнините ще има условия за намалена видимост. През деня в по-голямата част от..
От МВнР предупреждават българските граждани, които възнамеряват да посетят гр. Истанбул, че считано от 19 март 2025 г. от страна на турските власти са наложени ограничения за придвижване по определени пътни артерии на града, спирки на градския..
В Газа днес е загинал български гражданин, работещ в системата на ООН, според постъпила в Министерството на външните работи предварителна информация, съобщиха от министерството на своя сайт. Допълнителна информация ще бъде оповестена на по-късен..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония...
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..