Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За надеждите и нерешените проблеми на българите на о. Крит

Снимка: iStock by Getty Images

Писмо, изпратено ни от председателя на Сдружението на българите на остров Крит - Петър Анастасов, насочи вниманието ни към проблемите, които срещат около 30 000 наши сънародници, избрали един от най-известните гръцки острови за свой дом. Копие от него, българинът предаде и на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, която бе на посещение в Гърция.

В отвореното писмо, адресирано до МВнР, българското посолство Атина и медиите, Анастасов описва нерешени от години неволи на общността, като най-важният от тях е свързан с необходимостта от разкриване на консулство в столицата на острова Ираклион. Подобна молба българите изпращат още преди пет години - през декември 2015-та, със съзнанието, че осъществяването изисква време, но не е невъзможно. Нуждата от подобна служба или от по-чести изнесени консулски дни е огромна. Пътуването до посолството ни в Атина отнема време и средства, а при необходимост от смяна на документи, чакането за изготвянето и доставката им е лукс, който не всички могат да си позволят. Според Анастасов, българите от цяла Гърция, които трябва  да подновят документите си, са принудени от посолството да чакат неоправдано дълго време, като служителите в мисията често им записват ред за след няколко месеца. Недоволството на българската общност на остров Крит е провокирано и от отношението, което получават на място.

Чрез създаденото „Сдружение на българите на остров Крит“, Анастасов се опитва да помага по всякакъв начин на нашите сънародници:

„Не бяхме много организирани, но от 5 години имаме българско сдружение, имаме 4 неделни училища в 4 града на острова, 8 учителки и обучаваме повече от 200 деца. Помагаме и на съседните острови около нас. Всичко това е свързано освен с обучението по български език и с допълнителни дейности, тъй като няма представителство на българската държава и ние се превръщаме в „майка и баща“ за всички хора, които имат нужда от някаква помощ.“

Сдружението е изцяло деполитизирано и единственото важно нещо за българите е държавата да си върши работата. За съжаление обаче и за най-обикновена услуга, често се налагат упорити настоявания.

Проблеми от друго естество също не липсват- например като този за липса на подкрепа и субсидия за сдруженията. Въпреки това, Сдружението на българите на о. Крит работи доста активно, организирайки чествания на традиционните български празници, както и Първият български събор на остров Крит през миналата година.


„С изключение на субсидията, получавана от МОН за българските неделни училища, не се води никаква политика за подпомагане на сдруженията и организациите по места. На остров Крит е пълно с организации, развиващи културна дейност, но нито от Министерството на културата, нито от Президентството проявяват някакъв интерес“ – споделя с огорчение председателят на Сдружението на българите на остров Крит и допълва, че единственото, получено до момента е кашон със стари книги от посолството.

Българите не са изцяло негативно настроени и признават, че сегашното ръководство на МВнР работи в посока разкриване на нови служби и динамизиране на работата с граждани. Те разбират, че има проблем със служителите в мисиите, които, по думите на Петър Анастасов, не изпълняват всички разпореждания, получавани от министерството. Пример за това са консулските дни на Крит, с които се заема изцяло Сдружението:

„За да обслужим около 300 души на всеки от консулски дни, отделяме от личното си време и средства няколко месеца по-рано, за да успеем“ – обяснява Анастасов с огорчение от последиците. „След края на тези дни, отделяме още около месец, за да доставим всички документи до нашите сънародници. Ние правим това, за да сме им от полза. А получаваме омраза от страна на представителите на държавата, че ги караме да работят и недоверие от гражданите, че взимаме някакво възнаграждение, за да го правим“.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Най-рано религия ще се изучава в училищата през 2026/2027 г.

Изучаването на предмета "Добродетели и религии" в българските училища беше обсъждано над 5 часа на дискусия организирана от Министерството на образованието в Националния дворец на културата. Религиите ще се изучават в културологичен и исторически..

публикувано на 25.04.25 в 12:34

До 11 юни може да се кандидатства по програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия

Условията за финансиране на проекти по първия приоритет на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия бяха представени на информационен ден в Кюстендил. Представителите на малки и средни предприятия от областите Видин, Монтана,..

публикувано на 25.04.25 в 12:32
Росен Желязков

Премиерът не иска обвързване на казуса Рудозем – Ксанти с цялостните гръцко-български отношения

"Ще настояваме пътят Рудозем - Ксанти да се отвори за експлоатация най-късно следващата година", заяви в Чепеларе премиерът Росен Желязков. Той уточни, че от българска страна са готови и пунктът, и пътят, като се очаква от гръцка страна да се даде зелена..

публикувано на 25.04.25 в 10:36