Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за легендарния фолклорен изпълнител Стоян Величков

Стопкадър от видео с изпълнение на Стоян Величков, заснето от Симон Льонбах през 1998 г. в Дания

С майсторското си свирене той е удивлявал и посветена, и непредубедена публика, у нас и по света. Онези, които са го слушали някога, казват, „че кавалът му свири, говори“... Изпълненията му грабват не само с блестящата си инструментална техника, но и с ненадминатите тембри. Във високия регистър ‒ ярки и звучни, а в ниския ‒ благородно меки.


Роден през 1930 г. в с. Зидарово, Бургаско (Странджанска фолклорна област), той расте с песните на баща си, сред мегданските хорà и по селските събори. Сам, с момчешка упоритост овладява любимия си инструмент и на 16 г. вече е прочут в околността. Пример за кавалджийското му усъвършенстване са известните по това време музиканти Драган Карапчански, Досьо Милков. Съдбовен момент в професионалната му кариера е успешно издържаният през 1955 г. конкурс за солист на ОНМ на БНР. На този състав той отдава 35 години. Повече от 200 са хорàта и мелодиите от Тракия и Странджа, които е записал за фонда на Националното радио. Заедно с колегите си – Костадин Варимезов – гайда, Михаил Маринов – гъдулка, Румен Сираков – тамбура създават „Странджанската група“ през 1965 г. През 1968 г. основава още една камерна формация – „Тракийската тройка“, а през 1988г. и група „Балкана“, с които записват хорà, съпровождат на именити певци и концертират по света. Наред с това успява да увлече и много последователи, влюбени в старинния български инструмент. Датският музикант Симон Льонбах с възторг споделя незабравимите си срещи-уроци по кавал в София: „Сякаш съм предприел дълго, красиво пътуване, което ми се иска никога да не свършва. В това отношение Стоян остава моята пътеводна звезда, извор на непрестанно вдъхновение.“ Легендарният изпълнител си отива през 2008 г., но и до днес неговите записи са еталон за народните музиканти.

Таня Величкова – певица и преподавателка по фолклорно пеене в НМУ „Любомир Пипков“, дъщеря на Стоян Величков, разказва:


„Баща ми запали искрата у мен. В такова семейство нямаше как да не тръгна по този път. Внушавал ми е колко е важна чистотата на странджанския фолклор, както и стиловата характеристика на всяка етнографска област. Научи ме да слушам народната песен цялостно, заедно с инструменталния съпровод, текста, мелодията. Изключително съм му благодарна. Дядо ми Георги е бил един от най-личните певци на селото. Баща ми, преди да свири на кавал, също е бил певец. Винаги е носил в себе си фолклора на Странджа. Авторските му пиеси са върху основата на народната мелодика, импровизаторското му майсторство също е в странджанския стил. Много концерти сме имали заедно. Незабравими моменти! Щастлива съм, че имах възможност да се изградя сред такива големи имена в областта на инструменталното и певческо майсторство.“

Безкомпромисен по отношение на соловия си репертоар, запазил старинния стил, Стоян Величков обичал да казва: „Ако някой композитор промени моята мисъл в хорото, аз отказвам да свиря. Искам да звучи така, както съм го чул от баща си – нищо че е старовремско. Търся новости само в съпровода на мелодията и се старая да свиря още по-добре на моя любим инструмент“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15