„Не спирам да работя и да мисля за България, защото се занимавам с автобусен превоз и всеки ден съм в контакт с десетки българи, които пътуват между Чехия и нашата страна. Всеки ден тук пристигат хора, отчаяни от живота, който имат в България. Оставят близки, деца и родители и тръгват насам, за да осъществят стремежа си за някакъв по-добър живот. Съвсем малко са тези, които идват просто на екскурзия“ – така започва разказът на един българин, който е напуснал родината преди 31 години.

Красимир Бачев се установява в Прага още преди началото на демократичните промени в България и основава фирма за автобусни превози. Тогава нямало достъпни самолетни билети и пътуването на сънародниците ни към Испания, Германия и скандинавските държави било основно с автобус през Чехия. Така, в началото на 90-те години на м.в., Красимир е човекът, който посреща пристигащите българи на чешка земя и познава мотивите им за емиграция от първо лице. Спомня си, че повечето идвали, притиснати от бедност и невъзможност да намерят работа в родния си град.

Непрекъснато растял и броят на българите в Чехия. Показателно за това е и българското училище в Прага. Малко преди да затвори врати заради пандемията, не достигали класните стаи за всички българчета, които искали да го посещават. „Децата напускат страната заедно с родителите, но това е по-добрият вариант, отколкото да останат при бабите и дядовците, а понякога и на грижите на по-далечни роднини“ – казва Красимир и продължава:

„Че има недостатъци в комуникацията с държавата, има - това е основен проблем за българите зад граница. Навремето държавата е властвала над всичко и контролът е бил организиран и синхронизиран. Сега срещам пълното неразбиране на проблемите на българите. Другите страни подкрепят малцинствата си в чужбина, финансират техни инициативи и правят всичко възможно, за да си поддържат лобито там, но с нас това не е така. А всички знаят, че работещите в чужбина подпомагат непрекъснато с пари близките си в България. От Чехия се изпращат ежедневно стотици хиляди крони на роднини в страната.

Навремето (по време на социализма-бел. авт.) тук е имало две групи хора – студенти по обмен между Чехия и България и работници, най-много в зеленчукопроизводството. Тук им казват „българските градинари“. Те учили чехите как да отглеждат зеленчуци, донесли са нови за Чехия растителни култури и се ползвали с много добро име. Хората казвали: „Работи като българин!“ И това означавало, че човекът ще направи всичко, за да свърши дадена работа. Преди около 30 години доста хора идваха в Чехия, за да работят в строителството. Имаше нужда от такива работници. Сега отново ни търсят, но докато едно време беше достатъчно просто да искаш да работиш, сега вече се търси квалифицирана работна ръка.“

Като голям недостатък Красимир Бачев отчита липсата на междудържавна комуникация по отношение на кадровия въпрос, нещо, което било приоритет преди 1989 г.

„От една страна се говори, че трябва да има повече производство и инвестиции, но от друга всичко е изоставено и всеки, дошъл в Чехия, се оправя както може“ – казва Красимир Бачев. По неговите думи сега има много наболели проблеми, които се усещат от българите навсякъде, но протестите не са начин за тяхното разрешаване. В Чехия също се усеща икономическа криза и, по думите на нашия сънародник, протестите са последното нещо, за което им остава време на българите там. „Истинските работещи няма да ги видите на протести. Те не виждат смисъл да се протестира точно в тази ситуация“ – убеден е Красимир Бачев.