На фона на продължаващите в страната и чужбина протести с цел оставка на правителството начело с премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев някои съзират начало на предизборна реторика. Какво се случва в обществено-политическото пространство в България? Това е въпрос, който занимава анализаторите вече 34 дни.

Свидетели сме на битка за власт в най-чистия ѝ вид – категоричен е социалният антрополог Харалан Александров.



В интервю за БНТ той обясни, че „това е процес, при който една група граждани се самоовластява и установява различни правила в част от територията, суспендирайки властта на институциите, респективно на правителството. Това изглежда ненормално, извън правилата и смущава голяма част от хората, но на нивото на човешкото състояние е връщане към нормалността. Защото много дълго време ние живеехме в режим на суспендирана свобода поради кризата с епидемията и карантината. Сега махалото отива в другия край и независимо от основанията, мотивите и идеологическите разкази, с които обраства това начинание, то е стремеж към най-естественото човешко състояние - борба за власт и престиж. Затова и сега всички сме втренчени в ядрото на протеста - Орлов мост, за да видим новите господари, тези, които са готови да отидат отвъд комфорта на живеенето със страха. И ако се съобразим с определението, че властта е способността да принудиш другите да се съобразяват с твоята воля, то тези хора ни принудиха да се съобразяваме с тях. Те се поставиха в центъра на обществения интерес и в този смисъл те печелят всеки ден. Много важно е да се каже, че в подобен революционен кипеж миналото и бъдещето не са важни. Ето защо „Какво следва после?” е забранен въпрос”, казва социалният антрополог.

Социологът Андрей Райчев търси отговор на въпроса „Какво става?” в липсата на ясни граници в политическото пространство.



„В България много дълго време нямаше разлика между център и дясно. Бойко Борисов като лидер на ГЕРБ, която е центристка партия, управляваше и в дясното пространство. Това, което виждаме сега, е изграждане на едно ново дясно. Въпросът е колко голямо е това ново дясно, което разбира се е за сметка на Борисов. Несъмнено те ще се легитимират на бъдещите избори и ще бъдат около 10 на сто, и едва ли над 20% от гласовете”- прогнозира социологът в интервю за БНТ.

Ние вече сме в подготовка на избори – предсрочни или не, смята политологът Татяна Буруджиева. Евентуална оставка на премиера Бойко Борисов не означава непременно промяна на политическата система, коментира тя в интервю за БНР.

И макар протестиращите да предвкусваха победа, след като в почивните дни премиерът обяви през социалните мрежи, че му предстои да вземе решения, до такава не се стигна. Нещо повече, докато инспектираше гасенето на пожари в Сакар планина в понеделник, Бойко Борисов поиска оставката на президента. "И аз искам оставката на Радев... Всеки иска оставката на някого”, каза премиерът и напомни, че според Конституцията на власт се идва след провеждането на избори.

В лагера на протестиращите обаче искането за предсрочни избори не е ясно дефинирано. Недоволните фокусират посланията си към днешния ден, към момента. Как ще се случи промяната, може ли едно евентуално служебно правителство, съставено от президента, за да подготви предсрочни избори, да реши конфликта между институциите и протестиращите в България? – отговорът е неясен. Единственото сигурно е, че трябва да се създаде емоция, която да заведе избирателите до урните, за да се намали силата на купения вот и да се гарантира легитимно управление на страната.

Съставил: Елена Каркаланова
Снимки: БГНЕС, БНР -архив