Народът ни нарича днешния ден Голяма Богородица и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Всяка година на 15 август към църквите и манастирите в България, носещи името на Богородица, се стичат хиляди вярващи, а някои от богомолците в навечерието на празника остават да преспят в храмовете.
Всяка година, в средата на жаркия август чудотворната икона на Пресвета Богородица „Троеручица” привлича стотици поклонници в Троянския Балкан. След Божествената литургия, от светата обител тръгва литийно шествие с чудотворната икона до малък параклис в местността "Могилата", където светинята била донесена за първи път от странстващи монаси. Там се отслужва водосвет, а после всеки от дошлите има възможност да се поклони пред образа на Божията Майка.
Прочутата чудотворна икона на Св. Богородица „Троеручица” е смятана за покровителка на българите, а Успение Богородично е храмов празник на Троянския манастир.
По традиция големи Богородични тържества се провеждат и в Бачковския и Рилския манастир, където се намират другите две от най-известните чудотворни икони на Приснодевата у нас. В този ден морската ни столица Варна също отбелязва своя празник, а в редица села из страната се провеждат събори.
Св. Богородица напуска земния свят с радост, озарена от сиянието на Божествения си Син. Без никакво страдание, сякаш унесена от сън, тя предала в ръцете Му безсмъртната си пресвета душа. За целия християнски свят тя остава нежна и любяща майка-закрилница, която седи до своя Син и се застъпва за молещите се с вяра. В съвременния свят преклонението към Богородица не стихва. Не случайно най-много са и чудотворните икони с нейния лик, за които се смята, че изцеляват дори безнадеждно болни. Образът й изпълва с надежда вярващите, че искрените им молитви са чути и Божията майка ще им помогне.
На 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 13 март Православната ни църква чества паметта на св. мъченик Александър презвитер и пренасяне мощите на св. Никифор, патриарх Цариградски , участвал в VІІ Вселенски събор (787 г.). Свети Александър се прославил като Христов мъченик..
На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим -..