На 6 септември страната ни отбелязва 135 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, автономна област в рамките на Османската империя. Предисторията на това паметно за българите събитие започва през 1878-а – годината, в която българските земи са освободени след тежка война между Русия и Османската империя. По силата на подписаното на 3 март мирно споразумение, в свободна България влизат земите на обширната българска Екзархия, призната вече от Високата порта за църковно самостоятелна и населена предимно с българи.
Радостта на българите е кратка, защото този договор е само формален. Руската империя вече се е съгласила съдбата на новоосвободена България да бъде решена с участието и на останалите Велики сили в Европа. Това става през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, на който не присъства нито един българин. Българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийски окръг влизат в Княжество България. Източна Румелия с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Македония, Одринска Тракия и Родопите са върнати на султана.
Българите не се обезкуражават и започват борба, която в Източна Румелия се води изключително по мирен път (масови митинги и обръщения към европейските държави). Тези действия дават и резултати: генерал-губернаторът на Източна Румелия, назначаван от султана, да бъде българин и на територията да не се допускат османски войски. Автономната област разполага и с корпус за отбрана, полиция и жандармерия, командвани от български офицери. Това са важни предпоставки за развоя на събитията в полза на Съединението.
Още за детайли от този исторически момент и заветите, които той оставя на българската нация, вижте в публикацията Съединението на България – урок, който показа на българите, че силата им е в единството.
Съставил: Дарина Григорова
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ и на българските лекари. Наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител", свети Иван (Йоан) Рилски е един от..
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
Българската православна църква днес почита паметта на Свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя...
Днес е Бабинден - един от най-обичаните и автентични български празници, с дълбоки корени в народната традиция. Празнуван на 8 януари по нов стил, той е..