Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Предания и поверия на Кръстовден

Снимка: pixabay

На 14 септември Българската православна църква отбелязва един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст. Останалите са в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, петия ден от Страстната седмица − Велики петък, както и на 1 август – Произхождение на св. Кръст Господен.

Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя успява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява наскоро починал човек. Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден, кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.

Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на около 200 километра от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст.

Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един отшелник, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, според видението, трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.

Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера.


Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: читалище „Пробуда – 1928“- село Кралево

Фотоконкурс вдъхна живот на Пижо и Пенда

Читалището в търговищкото село Кралево ежегодно пресъздава традиционните български обичаи и организира състезания като "Майстор на лютеницата" и " От раклата на баба". За трета поредна година успя да обедини родолюбци от различните краища на България..

публикувано на 14.03.25 в 11:05

Отново е Тодоровден – празник, в който поглеждаме към лятото

Тодоровден е значим български празник, който се отбелязва в съботата след Сирни заговезни – тази година датата му е 8 март. Според народните вярвания, свети Тодор играе важна роля в пробуждането на природата за нов живот. Според поверието, на този..

публикувано на 08.03.25 в 06:15

Кукерски събор в Широка лъка прогонва злото и носи здраве и берекет

Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..

публикувано на 02.03.25 в 07:15