Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Предания и поверия на Кръстовден

Снимка: pixabay

На 14 септември Българската православна църква отбелязва един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст. Останалите са в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, петия ден от Страстната седмица − Велики петък, както и на 1 август – Произхождение на св. Кръст Господен.

Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене, в Палестина, тя успява да открие гроба, в който е положен Иисус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява наскоро починал човек. Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден, кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.

Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на около 200 километра от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст.

Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943 г.), от един отшелник, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, според видението, трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.

Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера.


Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Три дни исторически възстановки по хълмовете на Царевец

От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...

публикувано на 07.06.24 в 08:15

Празниците на розата събраха в Розовата долина гости от страната и чужбина

Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..

публикувано на 02.06.24 в 14:31

Ученици от цялата страна поеха по стъпките на Таньо войвода и четата му

От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..

публикувано на 30.05.24 в 15:33