Българските ученици очакват с вълнение 15 септември - първия присъствен учебен ден от началото на пандемията с Covid-19, заради която през месец март т.г. беше обявено извънредно положение. Наред с радостта отново да се срещнеш със съучениците си обаче, изниква и един проблем, който, за съжаление, набира все по-голяма скорост в последните години – училищният тормоз.

Физическото и психическото насилие са се превърнали в ежедневие за част от подрастващите. Според изследване на фондация „Асоциация Анимус“, над 80 % от децата у нас заявяват, че в някакъв етап са били обект на тормоз в училище. „Големият въпрос е какво да направим като родители, как да реагираме, за да ги подкрепим. “ – казва  Мария Чомарова - директор на фондацията и добавя:

90 % от проблем с насилието е психологически. Човек се страхува. И колкото повече се страхува, толкова по-лесно става обект на насилие. Има нещо друго, което жертвите използват като защитен механизъм - това е несъзнателното повтаряне на дадена ситуация с идеята тя да се преодолее. Едно дете, което вече е станало обект на училищен тормоз, след това много лесно отново попада в същата ситуация, дори родителите да го преместят в друго училище. Затова препоръчваме консултация със специалист, а не просто ученикът да се прехвърли на друго място.“

Мартина Птачкова също е била обект на училищен тормоз, но успява да преодолее проблема с помощта на родителите си и … на бойните изкуства.

Мартина е чехкиня, тя е посланик на добра воля на Чешката република. Опитва се да помогне на младите с нейните проблеми. За целта е разработила цяла методика за деца жертви на тормоз, която се прилага успешно в нейната страна. Основава се както на психологическа подкрепа, така и на прилагане на специални техники за самоотбрана: „Много е важно да бъдеш добре физически подготвен, така че да не те връхлети ситуация, при  която си безпомощен, но ако се случи такава ситуация, да знаеш как да се справиш!“ – казва  Мартина. И добавя:

„Едната част на проекта е свързана с физическата подготовка. Ние учим децата и жените как да реагират в най-различни ситуации. Ако например някой ги бутне, повали ги на земята, ние ги учим как правилно да се изправят, така че да не попаднат отново под ударите на агресора. Учим ги на различни техники как да се справят например, когато някой се опитва да ги зашлеви или ги нападне фронтално, или се опитва чрез насилие да ги целуне, а те нямат желание. Много хора пренебрегват факта, че децата трябва да се научат да се боричкат и бият с мяра, да се научат да работят с агресията, като я овладяват и потискат, за да знаят какво е  fair play /честна игра/ и какво е болка. Конфликтите са част от живота и ако не реагираш навреме, вече си загубил. Но ако се отбраняваш, имаш шанс.“

В България  Мартина се срещна с представители на фондация „Асоциация Анимус“ и на Столичната община с идеята да популяризира метода си за превенцията на насилие и в българските училища.

Снимки: Pixabay, Венета Николова