Как аржентинец влиза в такт с българските ритми

публикувано на 17.09.20 в 06:10

Снимка: личен архив

Леандро Матиас Понсе е истински аржентинец. Израснал е в град Берисо, провинция Буенос Айрес. Следва архитектура, воден от мечтата си един ден негови сгради да направят още по-красив и привлекателен родния му град. Но има нещо по-специално в това симпатично момче със заразяваща усмивка – сърцето му бие в ритъма на българската народна музика, а българските народни танци са неговата най-голяма страст.

„Танците ви са много колоритни. Изненадан съм и от голямото им разнообразие на една малка територия. Всеки регион има своите носии, бродерии, танци. Моят любим регион е шоплукът. Харесва ми динамиката и силата на шопските танци, бързият им ритъм, стъпките…“.

Преди 18 години, когато е едва на десет, Леандро е омагьосан от красотата на българското хоро и от фолклорните носии. Тогава негова близка приятелка го приобщава към българската общност в Берисо и към местното културно дружество.

„Иван Вазов“ е едно от най-старите културни дружества на българите в Аржентина. Тази година отбелязваме 65 години от неговото създаване“, изтъква Леандро.

По естествен начин любовта към българския танц го прави част и от ансамбъла за народни танци „Седянка“ в родния му град. Нещо повече, през 2009 г. българите му поверяват ролята на ръководител на юношеската секция. За работата си над репертоара разказва:

Интервю с Леандро Матиас Понсе

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Когато разработвам танците, се опирам на това, което са ме научили хората в българската общност. Също така гледам много видеа с български народни танци в Интернет. Опитвам се да ги пресъздавам максимално близко до оригинала, а после отработваме с ансамбъла. Мой ориентир са ансамбли като „Филип Кутев“, „Българе“, „Чинари“, „Пирин“ и др. Групата ни се събира през почивните дни – всяка събота играем по 4 часа. А когато имаме участия, намираме време за тренировки и през седмицата“.

Леандро казва, че най-важните дни от календара за ансамбъла са 3-ти март, 24 май и 14 август, когато е годишнината от създаването на дружество „Иван Вазов“. „Седянка“ се включва също така и в различни местни събития. За всяко от тях подготвя различен репертоар с различни носии.

„Берисо е провинциалната столица на емиграцията. Тук са се установили над 20 общности от различни страни. Всяка година се организира голям фестивал, който продължава един месец. Всеки уикенд различните общности се представят със своите танци, костюми, традиционни ястия. Чрез участията си в този фестивал популяризираме народните танци и българската култура“.

Леандро разказва, че много българи се заселват в Берисо през 20-те и 30-те години на ХХ век, привлечени от възможностите за работа. Днес българската общност обединява техните внуци и правнуци. Когато слушам събеседника си, дори не мога да си представя, че никога не е идвал в България и това е една от големите му мечти. Чел е и е слушал много за страната ни – за хилядолетната ѝ история, прекрасната архитектура, кухнята, съчетала в себе си влиянията на Изтока и Запада. В края на разговора Леандро Матиас Понсе ни отправя покана:

„Заповядайте в Аржентина, за да се запознаете не само с българите в Берисо, но и с цялата българо-аржентинска общност тук. Тя е наистина прекрасна – както навсякъде по света. И, разбира се, да опознаете нашата страна!“.

Снимки: личен архив

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!