Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разходка в миналото на София

Снимка: Facebook / @postapkite

Още от дълбока древност София е средище на разнородни култури, народи и етноси, а най-важната причина за това е стратегическото ѝ местоположение – на кръстопът между Западна Европа и Близкия Изток. Глобалната трансформация на София започва след Освобождението на България през 1878 г., когато градът е обявен за столица, решението за което е взето от Учредителното народно събрание, по предложение на общественика Марин Дринов. Идеята му бързо печели поддръжници и сред останалите членове на събранието, тъй като по онова време всеки искал България да се разшири на запад, а столицата, т.е. София, да бъде в центъра ѝ.


Тези и още любопитни истории от миналото на днешната българска столица припомнят млади хора, избрали да поемат по стъпките на непозната София, навръх нейния празник – 17 септември. Маршрутът на обиколката им обхваща голяма част от сградите-символи на столицата. Освен за сегашната им функция, избралите да се почувстват като туристи в своя роден град, научават и за живота на своите предшественици. 


Организаторът на историческата разходка Петър Будинов разказа пред Радио България за едно от емблематичните места на София следното:



„Преди построяването на Софийския университет, с почти същата важност за града на негово място се издигал т. нар. „Орлов хан“. Това е едно от първите неща, които виждал всеки, влязъл в града от прочутия Орлов мост. Ханът бил притегателен център за всички пътуващи от Изток. Днес мястото няма нищо общо с вида му от онова време, когато само на метри от хана е имало огромно блато, а всеки минувач се стремял да го заобиколи. На метри от това блато в миналото днес там е разположена Народната библиотека, а самата тя изниква върху гробище“.


Специално място в двучасовата историческа обиколка е отредено на европейските архитекти, дали своя принос за благоустройството и преобразуването на малкото ориенталско село, с малко над 11 000 жители през 1878, в процъфтяващ и пълен с живот столичен град. Сред тях личат имената на чеха Антонин Колар, австрийците Фридрих Грюнангер, Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Някои от сградите, проектирани от тях, и до днес красят централните части на София и на други големи български градове. През годините сградите стават неми свидетели на редица съдбоносни за страната решения.


„Може би най впечатляващата сграда, променила предназначението си, е Царският дворец, изглеждал по съвсем различен начин преди и след Освобождението. Това е сграда, устояла на всички превратности на времето и със сигурност показва напредъка, който постига градът в своето развитие. През годините тя преминава от турски конак, където Васил Левски е осъден на смърт, през дворец на монарсите от Третото българско царство, до музей на изкуството, каквато е днес“.


Заинтригуваните от разкритото дотук, вероятно ще се запитат, „а каква е била ролята на столичните кметове?“. Логичен въпрос, който получава своя отговор, при това не за един, а за няколко от първите ни градоначалници. Пионерът сред тях е председателят на Софийския градски управителен съвет Манолаки Ташев, встъпил в длъжност на 10 февруари 1878 г.

Ташев остава на поста едва три месеца, но за това време успява да се справи с пораженията, нанесени на града от битката при освобождението му по време на Руско-турската война. По негово време се създават първите градски служби – пожарната, санитарната и техническата, а в града започва полагането на тротоари.

Важна роля в историята на София изиграва и първият избран столичен кмет Тодораки Пешов. Тогава под името Софийска първоразрядна болница в центъра на града е изградена днешната Александровска болница. В периода 1884-1885 г., когато отново е начело на столицата, се изгражда и част от водоснабдителната мрежа на града.


Снимки: Facebook/@postapkite и БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба в София представя древните "повелители на солта" от Провадия

В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..

публикувано на 08.06.24 в 15:25
Христо Ботев, Иван Драсов и Никола Славков

Христо Ботев, Априлското въстание и "Славянските комитети"

Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..

публикувано на 02.06.24 в 07:30

Изпълнена е последната воля на цар Фердинанд – вечният му дом да бъде в България

76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..

публикувано на 30.05.24 в 11:35