Нормално ли е да общуваш с учителите си онлайн или през плексигласова преграда, да се движиш в училищния коридор само по определен маршрут, обозначен със стрелки, да носиш маска, зад която трудно дишаш и не можеш да изразяваш емоциите си, непрекъснато да ти повтарят, че трябва да спазваш „социална дистанция“ и накрая ако кихнеш, да те затворят в специален „изолатор“ в очакване мама или татко да те приберат вкъщи? Това е новата реалност за учениците в България и по света, превърнала се в част от т.нар. „новото нормално“.
Но доколко „нормалното“ е нормално и как превантивните мерки срещу разпространението на коронавирус инфекцията биха се отразили върху крехката детска психика? „Най-откровено ви казвам, не знам. Ние никога не сме били в подобна ситуация.“ – заяви пред Радио България Иван Игов – един от най-известните ни училищни психолози.
Той сравнява пандемията с Covid – 19 с други големи социални катаклизми. Както при тях, така и в този случай последствията, според него, са свързани с т.нар. посттравматичен синдром: „Обикновено той се появява от няколко седмици до няколко месеца след кризата. А в нашия случай тя дори още не е отминала!“. Ситуацията обаче не трябва да се драматизира:
Има още един фактор за повишаване на стреса в условия на Covid-19 – смята Иван Игов. Българските училища в големите градове са пренаселени. Част от тези сгради са строени за по 300-500 деца, но в момента в някои от тях се обучават от 1300-1500 ученици на различни смени. И всички опити там да бъдат размествани часовете, с идеята да няма струпване на голям брой деца, водят до допълнително напрежение. На практика в тези училища няма условия за т.нар. „социална дистанция“.
Възможно ли е т.нар. „новото нормално“ да вкара подрастващото поколение в един деформиран социален модел, достигащ до крайна стерилност и изолация?
„Не мисля, че за децата това ще има дългосрочни последици – категоричен е Иван Игов. В социалната психология посттравматични състояния се наблюдават, например след война. Но войните нанасят много по-големи травми и в по-продължителен период. Истината е, че поколенията успяват да се адаптират към социалните катаклизми, особено децата. Моите прогнози са, че до пролетта ще се върнем към нормалност, близка до тази, в която сме живели доскоро. А децата ще се научат на малко по-добра хигиена и чувствителност.“
Снимки: БГНЕС, dnevnik.bg, личен архив и архив
Бургас ще бъде домакин на тържествени мероприятия, посветени на 146-ата годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България. Военен ритуал по поднасяне на венци и цветя ще се проведе пред паметника на моряка в Морската градина в..
Конкурс за есе на тема "140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия" обяви през Фейсбук Генералното консулство на България във Валенсия във връзка с предстоящия Ден на съединението – 6 септември. Конкурсът е..
През 2025 г. се навършват 80 години от атомната бомбардировка над японския град Хирошима. По традиция, в знак на съпричастност към жертвите на атаката, всяка година само на 6 август българската общественост може да види уникална реликва – "Камъка от..
Решение за работа, която никой не желае да работи предлагат двама млади български изобретатели. Роденият в Катар Грегори Леон Фури и Мартин Георгиев от..
Силното земетресение, с магнитуд над 6 по Рихтер, което разтърси в неделя, в 19,53 ч., Западна Турция беше усетено почти в цяла България. Дежурният..