На 6 октомври 2020 г. се навършват 1006 г. от смъртта на българския цар Самуил, чиято последователност и упорита борба срещу византийския император Василий Втори, не допуска падането на България под византийско владичество до края на неговото царуване.
За разлика от византийския император, който разполага с пълна хазна и стабилност в империята си, Самуил изпитва остра нужда от средства за постоянните битки, които води. Затова той търси подкрепа сред всички слоеве на българското население, дори прекратява гоненията срещу богомилите в страната. За да осигури тила си, Самуил подчинява дори сръбските князе, тъй като научава, че водят преговори за подкрепа на Византия. Самуил управлява България заедно със своите трима братя от 971 година, а след смъртта им, става едноличен владетел от 997 г. до 6 октомври 1014 г., когато умира, най-вероятно покосен от сърдечен удар, след като вижда ослепените си войници при сражението край село Ключ.
Тази битка византийците спечелват единствено чрез коварство, тъй като Самуил превръща укреплението в непревземаема крепост с над 3 километра каменни зидове, поредица от ровове, както и 10-метрова наблюдателна кула, осигуряваща чудесна възможност за наблюдение над цялата местност. След няколко безуспешни атаки, византийският император е принуден да изпрати два отряда, които да заобиколят крепостта през планината и да нападнат в гръб българските войници. С помощта на влашки пастири и под прикритието на нощта, те успяват незабелязано да се промъкнат в тила на Самуиловата армия. Изненадващият щурм и невъзможността за бърза реакция, превръщат голяма част от българските войници в пленници, които византийският император заповядва да бъдат ослепени.
След смъртта на Самуил, България не успява да издържи дълго на военния натиск от страна на империята и през 1018 г. идва и краят на Първото българско царство.
Личността и делото на Цар Самуил, днес –10 века след смъртта му, са повод за разгорещени дискусии между България и Северна Македония, като част от историческите спорове между двете държави. Решението на българо-македонската историческа комисия Цар Самуил да бъде почитан и от двете държави обаче, не поставя край на нейната работа. Открити остават още много въпроси, от които зависи дали договорът за членство в ЕС на западната ни съседка, ще бъде ратифициран от българския парламент, когато се стигне до тази предпресъединителна процедура.
Съставил: Йоан Колев
След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..
Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..
Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне..