Каква представа ще изградят идващите поколения за своите предшественици – живели във времето на страшна епидемия, когато светът бил изправен пред неизвестност и все още не се намирал лек за болестта, зависи най-вече от документалните свидетелства, които ще им завещаем.
Стъпили с единия крак в дигиталния свят, всички ние оставяме следи от своя Ковид живот пред клавиатурата на лаптопите, зад фотообективите, с писалка в ръка. Но тъй като не осъзнаваме какво ни се случва в пълнота, избираме да вървим предимно по два пътя – единият към бъдещето, с надеждата за скорошна ваксина или пък с вяра в конспиративния нов световен ред, а другият – към миналото, в паралели с вече преживените от човечеството пандемии.
„Няма нищо ново под слънцето“, казва Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“.
Наистина коронавирусът е нов, но реакцията на обществото и предприеманите мерки са рутинни, добавя той, връщайки се в епохата на холерните епидемии между двете световни войни и испанския грип през 1918-19 г., отнесъл живота на 10 млн. души. Оказва се, че и в онзи период хората са оставали в домовете си под карантина, но за разлика от нас много повече са се уповавали на свръхестествената сила.
„Страхът е индивидуално преживяване, което в дадени моменти се превръща и в колективно – продължава Михаил Груев. – Но тогава вярата в Бог е държала повече хората – давала им е светогледна система, която им е помагала да се справят със страха. Докато сега светът е станал по-рационален и ние се опитваме да търсим упование в науката, но виждаме, че невинаги тя е в състояние да замести вярата.“
Как ще изглежда документалният разказ за 2020 г. през личните истории и обществената съдба, е твърде рано да се разбере. „Това е прекалено кратък срок в архивите“, обяснява техният председател. Наистина в тази половин година в Агенцията вече са постъпили първите документални разкази от частни лица, но по закон институциите ще предадат архивите си минимум след 20 г.
Във времето на повече затворени врати държавните архиви обаче се оказват гостоприемен дом за други ценни артефакти.
В Агенцията вече се съхранява богатата колекция с творби на големия график Иван Газдов – майстор в изкуството на плаката, на визуалната комуникация и авторския жанр графикатура, участвал в повече от 50 изложби. Именно с изложбата „Проф. Иван Газдов – рицарят на черното и бялото“ Държавната агенция „Архиви“ днес ще отбележи празника на българските архивисти, който се чества на 10 октомври.
„Иван Газдов в самия разгар на епидемията дари на Централния държавен архив една огромна колекция с около 290 свои работи заедно с документи – казва още Михаил Груев. – Изобщо последните месеци бяха много богати на дарения, засягащи живота и творчеството на художници. Имам предвид колекциите и на Светлин Русев, и на проф. Любен Прашков, и на Любомир Савинов. Надявам се поколенията след нас да оценят тези постъпления на значими имена в българското изобразително изкуство.“
На празничния ден най-добрите служители в архивната система ще получат почетни грамоти.
Внимание ще бъде отделено и на хората, без чиито дарителски жест би помръкнала заслужената памет за личностите, които променят света.
„Архивите дават нов живот на тези документи, вместо те да седят по мазета, по тавани и да се похабяват – заявява Михаил Груев. – Оставяйки ги при нас, дарителите им могат да бъдат сигурни, че ние ги съхраняваме както трябва. Защото нашата задача е да ги предадем на бъдещите поколения, така както ние сме ги получили от своите предци. Именно това е мисията на архивите и аз съм доволен, че тя се разбира от все по-широки обществени кръгове и даренията на документи не спират дори в ситуацията на епидемия.“
Снимки: facebook.com/BulgarianArchives, БГНЕС, архив
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..