Младата писателка Айше Шен дебютира в Турция с първия си роман „Името ми е Гюл“. Освен с поетично заглавие – „гюл“ на турски език означава „роза“, романът привлича вниманието и с това, че действието се развива в България.
Централен персонаж е родената в Разград Гюл. Това никак не е случайно, тъй като авторката Айше Шен е родена в Кърджали, въпреки че понастоящем живее в крайбрежния град Измир в Турция. Тя се преселва там със семейството си в средата на 90-те години, но запазва силна връзка с България.
Днес, 29-годишната Айше Шен е адвокат по професия. Разказва, че пише от малка, значително преди да се захване с адвокатлъка. Споделя, че работата ѝ понякога я мотивира, друг път натъжава, но убежище от напрежението на деня остава писането.
Айше Шен печели приз от конкурса за разказ „Юмит Кафтанджъоглу“ и някои други награди, но истински стимул за написването на романа ѝ става конкурсът „Разкази от река Дунав“ – инициативата е част от културния диалог между ЕС и Турция и в нея като партньори участват държавни и неправителствени организации от крайдунавските държави, работещи в сферата на културата.
„По-невероятна тема от „Разкази от Дунав“ не може да има, тъй като за мен Дунав означава и роден край. Разбрах, че споделяйки написаното от мен, мога да достигам до различни хора и места. Когато хората четат и харесват написаното, това ми дава самоувереност. Казах си: „Ако напиша роман и го публикувам, хората може да го харесат.“
Така тя продължава по пътя на думите и завършва първата си по-голяма творба.
„Името ми е Гюл“ разказва за периода в края на 80-те години на миналия век, когато „се превръща в голям лукс хората да могат да се наричат със собствените си имена, да говорят на майчиния си език.“ В този смисъл това е роман за една млада жена, която се намира между две религии, култури и общества. Историята обаче не е нарисувана само в черно или бяло. Айше Шен изтъква, че не разказва турската или българската гледна точка по въпроса, а се старае да предаде универсално послание:
„За героинята ми България е обичаната ѝ родина, поради това е неправилно тя да бъде свързвана само с едната страна. Това е история на две общества, два народа и това определено не е книга, писана с националистически уклон. Смятам, че национализмът е много грешен, тъй като това означава да продължаваш грешките от миналото и поради това мисля, че е по-добре романът да се чете непредубедено“.
Затова тя се надява един ден романът да бъде преведен и да се срещне и с българските читатели. Написването на книгата е било повод разказвачката по своеобразен начин да открие България:
„Името ми е Гюл“ се превърна за мен в едно много шарено пътешествие. Разбрах, че не познавам добре България, въпреки че са съм родена в нея. Родена съм в Кърджали, посещавала съм няколко пъти София, но главната героиня в книгата „е родена“ в Разград, „учи“ във Велико Търново и после живее в Северна България, където не бях ходила.“
Така Айше Шен започва проучване на българските история и традиции. Впечатлена е от народните танци и музиката и изтъква поразителното въздействие, което разнообразието на хорáта и звукът на гайдата са ѝ направили. Народната песен, която ѝ служи като вдъхновение по време на създаването на романа, е „Калиманко Денко“.
Младата писателка не крие интереса си към нестинарските традиции, които днес са запазени само в някои села в Странджа.
„Много бих искала в бъдеще да пътувам из България, за да разширя знанията си за българската култура. Това се случи донякъде във връзка с книгата, но искам да науча още, тъй като българската култура е наистина много богата. Най-малкото бих искала да отида в Странджа“- сподели Айше Шен в интервю за Радио България.
Желание и умение да рисува има почти всяко дете. Колкото до таланта – понякога са нужни години, за да бъде той забелязан и признат. Особено ако се случи така, че израстваш в България в зората на демокрацията. Именно такава е историята на сънародничката..
Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България. Тервел-Любомир Боянов е само на..
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност