Те датират още от праисторията. По-късно траките ги използват като задължителен елемент от външността си. Татуировките, с които покривали телата си, представлявали сложна плетеница от геометрични и зооморфни фигури, натоварени със символика. А основното им предназначение било защита от „нечисти сили“.
Хилядолетия по-късно традицията била все така разпространена по нашите земи. Българките използвали татуировките като защитно средство, ала в случая „нечистите сили“ имали конкретно лице – османският завоевател. С настъплението му на Балканите се утвърждава ужасяваща за местното население практика - отвличане на млади момичета за сексуални робини. За да се предпази от ислямизация, населението прибягва към татуировките.
Тези татуировки отблъсквали похитителите и успешно предпазвали притежателките им от отвличане. Причината – законът на „шериата“ строго забранява християнски и езически символи върху тялото. И други балкански народи татуирали момичетата, за да ги предпазят от нашественика. Челото, ръцете, предната част на гърдите били най-честите места за това. Но за разлика от хърватките, например, при които защитната орнаментика била доста по-сложна, българките избирали кръста.
Славян Стоянов си спомня, че неговите баби, които са от Добруджа, имали татуирани кръстове по ръцете. „ Кръстът бил изписван също и между палеца и показалеца. Но когато момичето било много красиво, задължително поставяли кръст на челото му, за да е по-видим“- твърди Славян и добавя:
„Това което при нас го е имало като древна практика, можете да го забележите по Великден. С червеното яйце бабите и до днес изписват кръст на челото на децата за здраве и против зли уроки и начервяват бузките. А помаците от Рибново, когато подготвят булката, рисуват сходни символи върху маската й от пайети“.
Татуирането се възприемало като важен ритуал и било изключително болезнено. Обикновено нарезът се правел с остър предмет. След отварянето на повърхностния слой на кожата, в нея втривали въглен, пепел, а понякога и … майчино мляко, за което се считало че притежава вълшебни сили. „Общо взето подобни практики се срещат при всички етнографски групи в региона, но в различни периоди са били преустановени, като в Македония те са просъществували най-дълго.“ – твърди Славян.
Изписването на кръста продължава да битува в някои общности и след Освобождението. Доказват го снимки на възрастни жени от началото на 20-ти век. Основното предназначение на татуировките обаче се е изгубило в мъглата на времето и хората започнали да ги възприемат като неписан канон. „Когато питат тези възрастни жени защо носят кръст на ръката или челото, те не знаят. Отговорят най-често „така се правеше“! - казва Славян Стоянов.
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора..
Приповдигнато настроение, блясък в очите, весели и усмихнати хора, красиви български песни и танци белязаха началото на Първия събор на българските фолклорни състави в чужбина, който беше открит снощи във великотърновското село Арбанаси...
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица...