В центъра на София, в непосредствена близост до сградите от така наречения „триъгълник на властта“- президентство, народно събрание и министерски съвет, се намира една от най-охраняваните постройки в столицата - тази на Българската народна банка. Първият камък за изграждането ѝ е положен на 20 октомври 1935 година.

Историята

На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител на БНБ, а на 23 май същата година банката е официално открита. Първата банкова операция е извършена на 6 юни 1879-а.

В началото БНБ е централна държавна банка, контролирана от финансовия министър. Обслужвала е държавния бюджет и касовата дейност на държавата и е извършвала банкови операции, присъщи на търговска банка, без да има право да отпечатва и да пуска в обращение банкноти. Със Закона за учредяване на БНБ и с новия устав, приети през 1885 г., банката е преустроена, а нейната самостоятелност се разширява, допускайки възможността да печата свои банкноти. Така още същата година в обращение влизат първите български банкноти.

Сградата, в която се помещава Българската народна банка от 1894 година до построяването на днешния ѝ дом, се намира съвсем близо до настоящото и местоположение. Красива си осанка тя дължи на проекта на  швейцарския архитект Хайнрих Майер, създател и на мавзолея, издигнат в памет на българския княз Александър І Батенберг. Нейната фасада пази и до днес множеството ѝ декоративни елементи и забележителният метален купол.

На 20 октомври 1935г. започва строителството на настоящата сграда на банката.  С полагането на основния камък на градежа е вложено и послание към поколенията, запазено в архивите на банката. Сградата е изградена в рамките на 4 години - до 1939-а, в сърцето на столицата, непосредствено до Царския дворец. Проектът е на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, Христо Пешев и Борис Капитанов.

Днес домът на централното управление на БНБ е паметник на културата и е една от най-строго охраняваните сгради у нас. Голяма част от ценностите, съхранявани в трезорите ѝ са загадка и до днес, но една от тях със сигурност е фелдмаршалския жезъл, изработен по повод 25-годишнината от  възкачването на Борис III на трона. Поръчката и изработването на този щедър дар е пазена в най-строга тайна, за която са посветени само няколко членове на Министерския съвет.

Любопитен факт за сградата на банката е, че с помощта на мрежа от подземни тунели, тя е свързана с някои ключови държавни сгради и учреждения, сред които някогашния мавзолей на Георги Димитров, Съдебната палата и царския дворец. Колко от тях съществуват и днес, остава загадка.

Съставил: Йоан Колев
Снимка: архив