Историята на нейната „коронна песен“ е вплетена и в професионалната съдба на изпълнителката. Композиторът Филип Кутев пръв оценява този истински фолклорен бисер, както и великолепното изпълнение с топлия, лиричен глас на Стефка Съботинова. Той обработва „Притури се планината“ за оркестъра на ръководения от него Ансамбъл за народни песни и танци (днес Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“). Солистка е именитата ни певица. След това, през 1974 г., песента е записана за фонда на БНР. Емоционалното изпълнение на тази балада вълнува не само с текста и красивата мелодична линия, но и с голямото майсторство на Стефка Съботинова в изпълнението на бавните песни, съществен дял от репертоар ѝ.
„Притури се планината“ тръгва по света благодарение на швейцарския продуцент Марсел Селие. В първия си албум от поредицата „Мистерията на българските гласове“, наред със записите на професионалните хорове на АНПТ „Филип Кутев“, АНПТ „Пирин“, АНПТ „Тракия“, той включва и две солови песни на Стефка Съботинова – „Притури се планината“ и „Мър, Станке ле“.
Така започна световният триумф на българския шедьовър. През 1994 г. френският музикант Жаки Анона композира модерен аранжимент, запазвайки оригиналното соло на Стефка Съботинова. Песента е използвана и в озвучаването на няколко чуждестранни филма, има редица пребработки за различни състави. Освен радост, този успех носи и огорчение на певицата, която приживе споделя: „Получих много обич от народа, признание и слава, но за съжаление трябва отвън да те признаят, едва след това да ти обърнат внимание у нас“.
Приносът на Стефка Съботинова за фолклорната ни култура не се свежда само до световната известност на „Притури се планината“. Огромен е репертоарът ѝ от тракийски образци, записан за фонда на Националното радио. Наред със соловите ѝ песни, с особена популярност се славят и дуетите ѝ с Тинка Пешева – певица от Карловския край.
Родена в старозагорското село Розов кладенец през 1930 г., Стефка Съботинова си отиде през 2010 г. Наследява дарбата от семейството си - преселници от Беломорска Тракия. Професионалният си път започва след успешен конкурс в ансамбъла, ръководен от Филип Кутев - ценен период за музикантското ѝ израстване като хорова певица. В началото на 70-те години на м. в. тя е глас и в хоровия състав при Ансамбъла за народни песни на БНР, по-късно известен с името „Мистерията на българските гласове“. Записите на „Мистерията…“, събрани във втория албум, продуциран от Марсел Селие в едноименната поредица, спечели престижната награда „Грами“ през1990 г. Стефка Съботинова е от българските певци, допринесли за световната слава на богатите ни музикални традиции и уникални гласове. Носителка е на орден „Стара планина - I степен“. Приживе именитата ни изпълнителка винаги е ценяла своята публика, като често е споделяла: „Богата съм, защото целият народ ме обича“.
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което..
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19..