Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Храни душа, да те слуша”

Как са формирали кулинарните си умения предците ни

Снимка: Регионален Исторически Музей София

Какви са били хранителните навици на столичани в миналото? Какво влияние оказват чуждите култури на традиционното за българите меню след Освобождението? Кога се появяват заведенията за обществено хранене? Отговор на тези и много други въпроси дава изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско” в Регионалния исторически музей в столицата.

„Изложбата ни връща назад към времето, когато храненето и храната са били съвсем различни както по отношение на приготвянето, така и по начина на поднасяне – казва историкът Мариана Маринова, куратор на експозицията. –


В края на ХIХ и началото на ХХ в. селяните в Софийския регион, макар да са произвеждали голямо количество селскостопански продукти, са имали сравнително скромна трапеза. След Освобождението (1878 г.), с нахлуването на влияния от чужбина, започва обогатяване на менюто. Традиционната кухня, която е съществувала дълги векове, продължава да се използва, но навлизат нови техники и технологии, като желирането на храни, направата на десерти и сладкиши, ордьоври, салати – това са все блюда, които почти не са били познати на трапезата на софиянеца.”

Появяват се шунки и салами, а освен виното и ракията започва да се произвежда бира, която много се харесва на столичани. Съществено се променя и начинът на поднасяне на храната.

„Сега е трудно да си го представим, но в края на ХIХ в. хората са се събирали около софрата, седнали на трикраки столчета. Всички са се хранили от една обща паница, поставена в средата, като всеки си е взимал с лъжица от гозбата” – разказва Мариана Маринова.

Българите са се хранили не само в дома си. Още преди Освобождението са съществували ханове, в които пътникът е можел да получи нещо за хапване или да пие кафе. След 1878 г., обаче, навлизат нови порядки. Появяват се заведенията за обществено хранене.

„Много българи отиват да учат в чужбина и виждат, какъв е стандартът там. В София пък пристигат много чужденци, и тези хора започват да се занимават с този бизнес, откриват ресторанти, бирарии. Заведенията за обществено хранене отразяват различния материален статус на своите посетители. Гостилниците са били за по-непретенциозната публика. Там се сервирало предимно готвено с или без месо и супа. Особеното е това, че можело да се поръча половин порция, а хлябът бил безплатен. За по-заможната категория посетители били бирариите, където освен бира се сервирала традиционната скара с кебапчета, кюфтета, шишчета и др. специалитети. Интересното е, че там ходели и жени, докато, например, кафенетата са били запазена марка само за мъжете – уточнява Мариана Маринова. – След Освобождението се появяват и сладкарници виенски тип, където не се предлагали алкохол и цигари, затова те стават любими на семействата с деца. А за най-богатите били реномираните ресторанти, където се сервирала изискана кухня. В Царския дворец храната е приготвяна по рецепти от Западна Европа и е поднасяна при строго спазване на етикета.”

Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Впечатлява не само порцелановият сервиз с монограма на цар Фердинанд в средата на чиниите, но и съдовете, приборите, листовете с менютата.

Сред любопитните експонати в изложбата са също кафеварка за еспресо, подгрявана със спирт; менюта с ценоразписи; шаржове; килер от 30-40-те год. с опаковки на продукти, които по това време са били изключително популярни в домакинствата. Посетителите ще видят и възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ век с автентични предмети: електрическа печка, оригинални рецепти с рисунки на ястия, както и предшественик на съвременния хладилник.

„Това е хубава дървена мебел, отвътре покрита с ламарина, в която се слагат големи блокове лед и храната за съхранение. Когато ледът се разтопи, водата се събира в долната част на уреда и може да се източва с кранче. Мисля, че този експонат ще предизвика интерес сред нашите посетители – убедена е Мариана Маринова. - За тях сме подготвили и една изненада: листовки със стари и вече позабравени рецепти, сред които пълнени дюли с месо, овнешко със зелени домати, праз със сини сливи.”

Изложбата е достъпна за разглеждане до 28 март 2021 г. при спазването на всички противоепидемични мерки.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви”.

Снимки: Божидар Любенов, Регионален Исторически Музей София

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения?   Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за…  разкази по Коледа“, с..

публикувано на 21.12.24 в 19:58

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..

публикувано на 20.12.24 в 04:30
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15